Tony Alva | Pass The Bucket | VANS

Training day

Всъщност два дни за игра във водата. За мен, дъщеря ми и един курсист. Ветровито с вълни и понякога слънце за награда.

Скопелос - три и четири звезди BCU каяк курс 10 – 13 Октомври.

От известно време бях започнал да се чувствам, доста удобно в зоната си на комфорт и съответно у мен се прокрадваше подозрението че "очичкавявам". Да не говорим че сезона беше скучен, не съм се пребивал нито веднъж май, участвах само в две бури - една на вода и една висейки на скалите над язовир Пчелина. Въобще изключая тежката физическа работа и икономическите проблеми покрай ремонта на Вила Вилекула, всичко беше пълен дюшеш. И така дойде деня Х, в който се зарових в интернет в търсене на нещо с което да запомня следващата година. Нали такова, шантаво, опасно, студено, далечно от ония работи без които ставаш чуплив. След правилна комбинация от гореспоменатите ключови думи, Гугъл ми "плюна" резултат, за каяк експедиция в Норвегия. До тук добре, само дето се оказа, че за да бъда допуснат като участник, трябва да предоставя сертификат за ниво на умение в каяка МИНИМУМ 3 Star BCU. Това, добре. Следващия логичен въпрос беше, къде и кой аджеба може да ме сертифицира. Оказа се че най-близката локация за провеждане на курс за 3 Star BCU Award  е Гърция, по-точно Скопелос, още по-точно Глоса, и най-точно тук. Принципно след кратко предварително проучване и бясна размяна на и-мейли, се оказа че съм изпуснал курса, ама понеже съм много на зор мога да се включа с курса за 4 Star BCU sea kayak leader и Coastal-Navigation-and-Tidal-Planning като гарнитура към него.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015 - част 2

Стъргане, блъскане, прахоляк и есенно слънце...... "Строим завод, малък завод - тип сандвич", както бе казал поета. Само че не, правим офис, нов офис тип личен. И докато си бъркам в носа и вадя от там, случайно попаднали парчета, гипсокартон, гипс, цимент и какви ли още не хвърковати отпадъци от строителни материали, някак си се сещам, че имам истории за разказване. Започват да избледняват и да си губят цвета. За това, сега завършека на Струмската одисея.
След като събрах кураж и изядох една манастирска топеница на Земенския манастир - който е превърнат от манастир в кръчмарско-туристическа локация - се върнах обратно до ЖП-речната гара и установих, че чичковците чинно продължават да разтягат лъкърдии край лодката и я охраняват безвъзмездно.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015

И така, след кратка почивка от няколко дни - колебание между безумни, невъзможни и полу-осъществими идеи - на 21 Март по случай равноденствието си стегнах багажа и тръгнах от Бояна към Черни връх от където трябваше да започне същинското пътешествие. От извора на река Струма до вливането и в Струмския залив. Над Бояна всичко беше горе долу добре, кално но слънчево и приятно за ходене. На около 1-2 километра от Боянския водопад реших че ми е време за кафе и обуване на снегоходки, понеже вече имаше доста сняг и беше меко и се затъваше. Седнах на едно открито място, извадих си примуса и напълних канчето със сняг. След 2-3 минутки кафето беше готово и докато го взимах от котлона успях да го бутна леко но достатъчно, за да хвръкне от ръба на който стоях и да се сгромоляса 10-15 метра по-надолу, да си фрасне главата в един камък и да започне да бълва пламъци неконтролируемо. За около 5 секунди проиграх варианта в който аз се приближавам, всичко избухва и аз търча напред-назад като човешки огнен метеор или стоя и чакам и газта се свършва, при което оставам с една бутилка газ за следващите 400 километра. Е втория вариант не беше толкова величествен и затова се смъкнах с бясна скорост по скалите и угасих микро-огнехвъргачката.

Пакрафт Искър 14-15 Март 2015

След познатото "стягане на шапката" някъде около средата на седмицата, в събота /14 Март/, Кайла, рафта, греблата, платнището и аз бяхме натоварени на колата и транспортирани до Нови Искър. От там - след задължителното помпане и преобличане - се бухнахме във водата и се понесохме надолу следвайки течението. Както обикновено, времето беше възхитително ужасно и валеше нещо средно между дъжд и лапавица. Кайла се държеше много достойно първите два-три часа и кротко си седеше на кълбо на дъното на пакрафта. Разбира се фактор беше и това, че след като предишната зима пропадна в едно заледено езеро, има страх от дълбока вода. Всичко вървеше гладко и бързо смея да кажа, до момента в който навлязохме в бързеите около Луково. Съответно първо бях опикан, след което се стовари и "торта" на дъното на лодката. С изключение на тези минорни проблеми положението беше под контрол до първото излизане по мое настояване. Почти през цялото време ме човъркаше мисълта, че е възможно да се изсипем с багажа и "добитъка" в реката и въобще нямах идея, кое и как ще спасявам, което съответно ми нанасяше тежки психически травми и в края на крайщата това до голяма степен ме умори.

Packrafting – ко е туй и боли ли

След като ми се разпаднаха плановете за пътуване в Швеция – по независещи от мен причини – трите свободни седмици, веднага бяха уплътнени в поредното, да го наречем малко по-разумно начинание. А именно – трекинг и гребане по Струма, от извора до вливането и в Струмския залив в Гърция. Това което ме „подпали“ е, че се минава през осем пролома и три големи язовира. За справка тук. Достатъчно е дълга, че да ме умори физически и да ме разтовари психически. Денивелацията от извора край Черни връх, до Струмския залив е мащабна. Никой не я е преминавал цялата. Ще тръгна от зима и ще финиширам на лято и не на последно място ще погреба с packraft, който плава и в две педи вода, тъй че ще измина една сериозна част от пътя носейки се със своята ладия лека – образно казано.