Скопелос - три и четири звезди BCU каяк курс 10 – 13 Октомври.

От известно време бях започнал да се чувствам, доста удобно в зоната си на комфорт и съответно у мен се прокрадваше подозрението че "очичкавявам". Да не говорим че сезона беше скучен, не съм се пребивал нито веднъж май, участвах само в две бури - една на вода и една висейки на скалите над язовир Пчелина. Въобще изключая тежката физическа работа и икономическите проблеми покрай ремонта на Вила Вилекула, всичко беше пълен дюшеш. И така дойде деня Х, в който се зарових в интернет в търсене на нещо с което да запомня следващата година. Нали такова, шантаво, опасно, студено, далечно от ония работи без които ставаш чуплив. След правилна комбинация от гореспоменатите ключови думи, Гугъл ми "плюна" резултат, за каяк експедиция в Норвегия. До тук добре, само дето се оказа, че за да бъда допуснат като участник, трябва да предоставя сертификат за ниво на умение в каяка МИНИМУМ 3 Star BCU. Това, добре. Следващия логичен въпрос беше, къде и кой аджеба може да ме сертифицира. Оказа се че най-близката локация за провеждане на курс за 3 Star BCU Award  е Гърция, по-точно Скопелос, още по-точно Глоса, и най-точно тук. Принципно след кратко предварително проучване и бясна размяна на и-мейли, се оказа че съм изпуснал курса, ама понеже съм много на зор мога да се включа с курса за 4 Star BCU sea kayak leader и Coastal-Navigation-and-Tidal-Planning като гарнитура към него.

Лефкада 02-07 юли 2014

Този трип изскочи от нищото и заминаването беше решено за около 43 секунди. След още 49 секунди взех да се чудя, какво ще се случи ако попадна на банда застаряващи двойки с мислене от типа "платил съм си за еди-к'во си и няма да си мръдна пръста за нищо извън това за което съм платил"..........така че обилно се запасих с играчки за лична употреба. Фридайвърски плавници от висок клас /да мога да избягам бързо/, неопренови чорапки за тях /да не ми мръзнат крачетата/, хавайско копие /за да мога да се изхраня на самотен остров/, прилежащата широкоъгълна харпунджийска маска и шнорхел. Да не забравяме еспадрилите и магнезия ако се наложи да напусна къмпинга в посока нагоре, а не напред или надолу. Скимборда го забравих в края на крайщата.
Та изтърсихме се в 5:30 на стадиона, бързо бяхме разпределени по МПС-тата и аз се оказах със първите хора които бегло ще опиша в следващите редове.