сряда, 9 ноември 2016 г.

Скопелос - три и четири звезди BCU каяк курс 10 – 13 Октомври.

От известно време бях започнал да се чувствам, доста удобно в зоната си на комфорт и съответно у мен се прокрадваше подозрението че "очичкавявам". Да не говорим че сезона беше скучен, не съм се пребивал нито веднъж май, участвах само в две бури - една на вода и една висейки на скалите над язовир Пчелина. Въобще изключая тежката физическа работа и икономическите проблеми покрай ремонта на Вила Вилекула, всичко беше пълен дюшеш. И така дойде деня Х, в който се зарових в интернет в търсене на нещо с което да запомня следващата година. Нали такова, шантаво, опасно, студено, далечно от ония работи без които ставаш чуплив. След правилна комбинация от гореспоменатите ключови думи, Гугъл ми "плюна" резултат, за каяк експедиция в Норвегия. До тук добре, само дето се оказа, че за да бъда допуснат като участник, трябва да предоставя сертификат за ниво на умение в каяка МИНИМУМ 3 Star BCU. Това, добре. Следващия логичен въпрос беше, къде и кой аджеба може да ме сертифицира. Оказа се че най-близката локация за провеждане на курс за 3 Star BCU Award  е Гърция, по-точно Скопелос, още по-точно Глоса, и най-точно тук. Принципно след кратко предварително проучване и бясна размяна на и-мейли, се оказа че съм изпуснал курса, ама понеже съм много на зор мога да се включа с курса за 4 Star BCU sea kayak leader и Coastal-Navigation-and-Tidal-Planning като гарнитура към него.


 Чудесно 3 в 1. Да е трудно - колко да е трудно? Междувремено докато чаках, реших да прибавя още една лодка към флотилията. Ама не лодка като лодка, ами нещо голямо, едноместно, бързо, повратливо, товароносимо. Няма такова животно май, ама аз се упътих към Геро за бърз разбор на наличностите, с горните изисквания и уговорката, че лодката е за водач на група и гоним горен клас лодка. В хангара на Воден Хоризонт /не водопроводния такъв/, винаги се чувствам малко като дете в сладкарница. Тъкмо бях продал последния ненавистен двоен каяк и бях твърдо решен да го превърна в нещо хубаво. След две-три проби, четири-пет бири с Геро достигнахме до прозрението, коя лодка ми трябва, кое гребло, коя шприцка и че май се оказва че сме заедно на курс на Скопелос при Нийл и Ивон. Решихме да пътуваме заедно, колко ракия ще трябва, колко нафта и други маловажни подробности. Натоварихме новия лебед на вана и се разделихме с чувство на изпълнен дълг. Няколко дни по-късно към 5:30 сутринта си връзвах обувките на стълбището и въобще нямах и най-бегла идея с какво се захващам. Пътя беше като всяко пътуване към Гърция, толове, пикане, кафе, пуш-паузи и разговори на виско равнище където почти всяко изказване започваше с нежното - тъпако. Към 10:30 бяхме на пристанището във Волос и катуна изостави Шкодилака на Геро и заприпка по кея към ферибота където изненадващо се натъкнахме на ремаркето с каяци на нашия инструктор Нийл. Малко по-късно вече силно разджуркани на палубата бяхме посетени от него и неиндентифициран, подозрително изглеждащ негов сънародник на име Фил. Фил и Нийл - готино а. От скука изпихме по няколко бири и отворихме ракията /все пак ферибота стига до Глоса за около три часа/. С много убеждения успяхме да убедим Н&Ф да опитат домашна кайсиева ракия и в резултат на разюзданото ни поведение, при пристигането вече се опитвахме да говорим на езика на пчелите.
Нийл любезно ни откара до кампа ни, където /не съм сигурен/ изпихме още някакво подобаващо количество бира и ракия и преди всеки да си замине към стаята стигнахме до извода че "Тъпако ако сутринта Нийл не е качил каски в буса, всичко ще е наред". На раздяла както се казва, се опитах да накарам Герасимус /Геро в Гърция/, да завлачи тубата с ракията в неговата стая която беше най-близо и за всеки случай, но той настоя, че нямало да пие повече и си замина. Около 30 минути по късно, докато аз се опитвах да спретна някой измъчен нощен кадър от терасата, от съседната такава се чу покъртителен вик "Кирилус я виж нещо" и по
въжето за простора пристигна канче с карабинер, което беше напълнено с ракия и върнато обратно на законния му собственик. Ноща беше кошмарна. То главоболиe ли беше, то чудо ли. В 03:00 реших че ще се къпя седнал по душа и отвреме на време ще удрям по някоя солидна глътка вода с терапевтична цел, барем успея после да заспя.

На следващия ден в 09:00 бяхме накацали около хангара с лодките и чакахме Нийл да се появи. На никой не му се закусваше и с бърза крачка бяхме подминали култовата баничарница в Глоса с гръмкото име "Първичните полови белези на Ленин" - поне така го прочетохме. Това с отказа от закуска се оказа голяма, колосална грешка на по-късен етап. След предварителни разяснения и възможност за избор на гребла, се накатерихме в буса и заминахме към плажа. Нийл, Фил, Герасимус, Дамянус и аз. Великолепната четворка. Каски нямаше и екипа на курсистите беше горе-долу спокоен. След едночасов асесмънт на кой, какво може и прочее загребахме към северната страна на Скопелос, където ни прасна един подобаващ ветрец и вълнението беше на границата между 4 и 5 по Бофорт. Тука някъде се замислих липсата на каски дали трябва да ме успокоява или напротив в тези условия. Карах едно изключително своенравно Скорпио, не си бях настроил педалите както трябва, имах махмурлук и честно казано си бях на границата на възможностите. Докато се "шлингахме" покрай брега, нещата общо взето бяха под контрол, защото не бях ограничен във възможности за маневриране и можех да се позиционирам във вълните. Волната програма, беше прекратена от Нийл под формата на наложени преминавания между виск скалист бряг - от ляво - грамадански камъни стърчащи от водата - от дясно - и разни плочести образования на между 5 и 20 сантиметра под водата, гарнирани с насрещни и странични вълни. Чувствах се като гумено пате в пералня. След едно такова изключително психарско преминаване между една скална колона и скалите на брега /беше към два-два и половина метра широк прохода/, аз като първи преминал трябваше да вляза остро в едно заливче на завет и да изчакам останалата част от групата. Завих, застанах с кърмата към вълните, без да влизам в подветрената страна и започнах да се пуля да видя как ще се представят другите при преминаването. В същото време, си оставих греблото напречно на кокпита и бръкнах под ластика отпред да си взема водата. Четвърт секунда по-късно някаква побъркана гигантска вълна ме заля отзад, изби ми греблото, което заклещено под ръката ми, заклещена в ластика - нямаше какво друго да направи освен да ме преобърне. Рядко съм се чувствал толкова тъпо. Стоях под водата, надолу с главата в каяка, без гребло но с бутилка с вода в дясната ръка....О, ирония. Отне ми две-три секунди да схвана, че като си стискам водата и си вися, скоро няма кой да дойде да ми дръпне шприцката и да изпадна от каяка и трябва да реша аджеба ще се давя ли, вода ли ще пия или какво.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ