След като събрах кураж и изядох една манастирска топеница на Земенския манастир - който е превърнат от манастир в кръчмарско-туристическа локация - се върнах обратно до ЖП-речната гара и установих, че чичковците чинно продължават да разтягат лъкърдии край лодката и я охраняват безвъзмездно.
Накатерих се обратно в плавателното средство и обратно в реката. Първия километър беше лежерен и ми даде време за мислене и оценка на простотията наречена "Спускане с лодка през Земенския пролом, след четиридневен, денонощен дъжд и разкази на очевидци". Горе долу в този километър, ми стана ясно, че хич нямам идея как изглежда Земенския пролом, може и да няма къде да изляза ако се обърна и по-добре да спра и да го огледам пеш, понеже не е кой-знае колко дълъг и да си набележа точки за изплуване, извличане и изпълзяване ако се наложи. Речено-сторено. Разходих се по пролома в двете посоки и почти се убедих, че съм убедено-малоумен. Но пък и това никога не пречи когато си сам. Извода от разходката беше, че трябва да го спусна на един път. Има много завои. Няколко напречно паднали дървета и известен процент неизвестност на някои по-зваъртени-турболентни места. Проверих си пак дъното на лодката и установих, че надписа на лентата лекопласт върху лепенката на дъното, е преминала от статус "МНОГО ЗДРАВО" към статус " Н ГО ЗДР О". Перманентнитя маркер не е перманентен, когато е перманентно мокър.
И така натоварен със съмнения се разрових в денка извадих си примуса и щях да си направя кафе.....Обаче някъде там се сепнах и прецених че кофеиновия и адреналиновия шок не са приятели и по-добре да не експериментирам. Натъпках се в рафта, проверих два пъти, добре ли е закрепен багажа. Прибрах фотоапарата на сухо. Проверих отново състоянието на " Н ГО ЗДР О" и тръгнах. В сравнение с предишните етапи на спускането, тук още след втори-трети километър нещата определено започнаха да излизат извън контрол. Движиш се право напред, после изведнъж нещо те хваща и те мята наляво-надясно, после нагоре-надолу и насам-натам. Спешно трябва да завиваш, и завиваш и завиваш, но завиването ти свършва ама още не си взел завоя. Такива ми ти работи. Не се обърнах, но не защото бях много умел, по-скоро късмета-на-олигофрена беше с мен. Като излязох от пролома, видях че съм го преминал за около три часа и половина, които на мен ми се сториха като двайсе минути.
На село Раждавица реших да излизам от водата и да приключвам с простотиите за деня. След въжения мост си харесах
На следващия ден, отсечката от Раждавица до Невестино ми отне близо пет часа със излизането за ремонт на ремонта на дъното на рафта. Плана беше през този ден да стигна до Бобошево, но не би. Някъде тук, започнах да усещам загуба на мотивация, след седем дни почти постоянен дъжд и лапавица на два пъти. Проблема с лодката, порязването и куп други фактори. За съжаление, съм устроен така, че колкото по-гадно става толкова повече се озлобявам срещу себе си и мислите за отказване. Понеже времето започна да накъсява, тази вечер реших, от следващия ден да плавам по светло и да ходя нощем, като си оставям по пет часа за сън на денонощие.
