сряда, 16 юли 2014 г.

Лефкада 02-07 юли 2014

Този трип изскочи от нищото и заминаването беше решено за около 43 секунди. След още 49 секунди взех да се чудя, какво ще се случи ако попадна на банда застаряващи двойки с мислене от типа "платил съм си за еди-к'во си и няма да си мръдна пръста за нищо извън това за което съм платил"..........така че обилно се запасих с играчки за лична употреба. Фридайвърски плавници от висок клас /да мога да избягам бързо/, неопренови чорапки за тях /да не ми мръзнат крачетата/, хавайско копие /за да мога да се изхраня на самотен остров/, прилежащата широкоъгълна харпунджийска маска и шнорхел. Да не забравяме еспадрилите и магнезия ако се наложи да напусна къмпинга в посока нагоре, а не напред или надолу. Скимборда го забравих в края на крайщата.
Та изтърсихме се в 5:30 на стадиона, бързо бяхме разпределени по МПС-тата и аз се оказах със първите хора които бегло ще опиша в следващите редове.


Госпожица Баланс
Какъв баланс ли? Баланс в шофирането, в бизнеса и приятелските отношения, в работата и айляка, в гребането, в пиенето. Абе баланс в живота. Първоначално разговора се въртеше около разни теми които са любими за англичаните, но след първите 200 километра взе да става по-балканска атмосферата особено след като си отворих и първата бира. Та преминахме от на теми обхващащи от възпитанието на деца, преминаващи през американски футбол, ръгби и екипировка за планина та чак до алтернативни методи за лечение на дископатия.
Горе-долу на втори ден разбрах че госпожица Баланс е алманах за смешни истории с деца и тинейджъри, че всъщност вдъхва тежка форма на страхопочитание на подопечните и бъдещи гребци и има много тънко чувство за хумор, което обаче не и пречи да избухва в смях на репликите ми включващи характерни представители на къмпинг-животинския свят на Десими бей, познати като "гудоп","гъзогръб" и прочее и не на последно място Ернесто-и-неговата-лодка.
За качествата и като организатор няма да говоря, само ще спомена че е способна да хвърли 10 човека в ужас за по малко от 20 секунди, да ни накара да гребем като роби в галера през Тъмните векове и окомера и за разстояния се разстройва на равни интервали от време.
Отделно от това разбрах за чудесата които можеш да постигнеш с един сладолед в света на децата, колко е гадно след като ти си дал всичко от себе си за развитието в спорта на едно дете, родителите му със замах да го изтрият. Как възможностите за някого са чиста невъзможност за някой друг. Как момчетата стават мъже и момичетата жени пред очите ти и колко всъщност е забавен този процес.

Госпожица Генератор на позитивна енергия
Позната е и под други партизански имена, най-известното от които на територията на Древна Елада е Snake Woman. Обградена от купища познати и поклонници, с интереси във всички сфери на физическата злоупотреба включващи trail running, трекинг, технични изкачвания на върхове, езда, запушване на черни дупки в космоса /това не но скоро/ както и методи за алтернативно лечение на дископатия, лошо настроение, недостиг на позитивна енергия и много други.
Изчезваше на равни интервали от време да се отдава на нейни си някакви дела в зоната на къмпинга, но в уреченото време беше винаги на уреченото място с подходящ екип със или без кутия от протеин в зависимост дали ще сме в градски или морски условия. Успешно говореше на гръцки и май я разбираха, не че не беше достатъчно просто да се усмихва. Лишена от предразсъдъци и в същото време с твърд морал. Също така успя да предизвика настръхване-на-мустаците на първия братовчед на Алексис Зорбас, със невероятното развитото си равновесие, демонстрирано на разклатена маса в гръцка таверна позната с кодовото име "При Бисер". Общо взето човек който се наслаждава на живота, колебае се дали иска хижа в планината или бунгало на брега или и двете и май това са единствените му колебания.

Това са хората с които се повозих едни 1400 километра, смях се и разсъждавах върху разни екзистенциални въпроси. По средата на споменатите километри достигнахме до крайната точка. Лефкада-Десими бей. Мястото на цикадите, шантавите маслинови дървета, Никос, Лазарис и девойката-без-име и голям.........голяма задница. Там вече се опознах и с другите, както се оказа шантави и откачени членове на сбирщината.

Господин и Госпожица Хулигани с идеали
Тези двамата няма как да ги разделя. Млади, шашави ценители на "джобната търговия", узото,бирата, красивите гледки и пътешествията. Единия се гмурка другия не може да плува, но и двамата са склонни да се "удавят" в някое ново приключение. Е те тия двамата в комбинация и малка помощ от моя страна, предизвикаха култовия крясък "Silence" някъде около 2 през ноща. Разбрах какво е да харесваш "всичките 110 химикала в цигарите" и колко е готино да имаш съмишленици в "изплющяването" на няколко гироса и бири предварително, за да си подготвен за гръцката вечер. Да не забравяме че без тях нямаше да се насладя на гледката на прекрасни-зелени-мигли, като се има предвид че аз винаги първи забелязвам "отклоненията от Божествения замисъл" както се казваше във "Какавидите". Другарчета за по бира или пет под сенките на чадърите на Егремни и като се замисля на всички други места. Лафа за "двете педи гребане" е запазената им марка, както и усмивките и шантавите им възгледи за света.

Господин Невъзмутим
Шофьор номер Две. Човека който със сълзи на очите изпращаше каяците във бурните води на морето, преди да седни да чете вестник на сянка, да пие кафе и да чака някой евентуално да се удави че да има екшън. На вид тих и спокоен до момента в който чуе репликата "Go down",която е нещо като катализатор за душата му и го кара да излее всички красоти на балканския говор върху нищо неподозиращия управител-на-пaркинг, който щастливо да му отговори след това "It's OK. It's OK". Резервния ми партньор за "по-бира" в среднощна доба. Гребец по неволя и човек който е готов да накара чужденците да припаднат от стрес при виковете "Браво Майче." и "Made in Bulgaria"

Господин Ко ши идем
Момче в тяло на мъж и момчешко виждане за нещата. Човека който се притесни че няма да може да си похарчи еврата и искрено страдаше че в Нидри няма нощен бар. Винаги на границата между доволното-недоволство, освен след хапване. Поклонник на твърдия алкохол и първия силно изненадан как пия толкова бира и нямам шкембе. С него успяхме да изгорим на еднакви места,да ме болят еднакви части от тялото и да изиграя мъжката игра "мене май ще ме заболи рамото от това гребане, ти как си" след поредните четири педи гребане. Да не забравим че беше и единствения който успяваше да яде повече от мене.

Госпожица Дама
Сдържана и възпитана. С перфектна стойка на коня, наметната със шал /това после го установих/. Изказваше се рядко и беше нашия английски разговорник. Никога не измрънка и не се оплака. Греба наравно със всички, макар че изглеждаше най крехка от всички. Не изгоря на слънцето, което нямам представа как го постигна. Винаги ми се струваше че не е там и в моментите на най-голямо чудене върху някое особено завъртяно написано на английски меню, се оказваше че е там.
За съжаление един от двамата човека които не успях да опозная добре.

Господин Сдържаност
Моряк,гребец и странна птица. Някак естествено без много приказки и суетня се появи във сбирщината ни. Накара ме да се чудя дали не се познава с хората от преди. Човека на реда, при който всичко беше под конец, извършваше се с определен ритъм и нито се бързаше нито нещата се извършваха по-бавно от необходимото. Понякога след поредното узаки се появяваше един странен щур блясък в очите му, но така и не разбрах какво има скрито зад него. Единствения който си лягаше след мен и оставаше да си допие сам със своите си мисли. Така и не разбрах кога си ляга и кога става. Надявам се да имам възможността да се срещна отново с него защото любопитството ме изяжда.

Господин и Госпожица Юрист консулти
За тях нямам какво да кажа. Нито добро нито лошо. Просто някак си останах извън моите впечатления. Подозирам че чергарската ми външност и манталитет не се харесват на юрист-консултско-адвокатското братство и навярно съм прав.

И няколко заключителни думи за Бисер и каламарията, не че има нещо общо между тях.
Бисер ми подаде ръка като на стар познат, въпреки че ме виждаше за първи път и като покри ръкостискането ни с другата си ръка неволно се помолих да не стисне. Внушително квадратна личност, която се е появила на Лефкада за малко и това малко прдължава вече шест мисля години. Личи си от 100 километра или около 8 педи че е балканец, само говора му е леко променен без да дразни. По мое мнение голям човек.
Каламарията е странно същество, пръв братовчед на Кракен, което след 10 минутно дъвкане бак беше живо и се опита да ме убие. Половината от него се спусна в корема ми, а другата половина продължаваше с кански усилия да се матера из устната ми кухина, при това държейки се за другата си част. След няколко минутна битка на гълтачите ми /с горната част/ и стомашните ми сокове /с долната/ се наложи да прибегна до бъркане с пръсти в гърлото за да се спася от неминуема смърт от задушаване.

Предписание
-от гръцките бири приоритетно да се пие Myth в кутийки, която е тъмна а не светлия и вариант в бутилки.
-да не се пият повече от 3 максимум 4 Хайнекена на едно място, защото започват да сервират нещо наречено Прасин, което пак е бира но явно за прасета.

Послепис
Така съм ви видял аз и се надявам да няма обидени. В случай че има правя следното официално изявление.
Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.