Седем нюанса Пирин

След около два месеца късане на нерви с разни злободневно-работни и междуличностни конфликти, отново ме стегна шапката и в един четвъртък късно следобяд, запалих колата и заминах към Бъндеришка поляна. На тръгване изслушах с "невероятен" интерес личната легенда на един момък, току що завърнал се от района - облечен като инуит по средата на зимата - за навявания по 2 метра, минус 16 градуса дневни темеператури и прочее страхотии в района на Вихрен. Таман се беше върнал и по инуитски екип се беше заврял на кръчма под Моста на влюбените. Вероятно всички невръстни сателитни поклоннички, са били потресени от героизма и себеотрицанието му във въпросната кръчма.

01-02 Ноември за катеренето, конете и пътя

След един по-продължителен период на прекъснати пътешествия със дъщеря ми, стария боен екип отново се сформира и след бърза смяна на предложения и идеи Деня на Будителите беше отбелязан с катерене и закупуване на важни части екипировка за общите ни зимни пътешествия.
Потеглих от Бояна, събрах Нията, сестра ми и племеничката ми Ивона и се насочихме посока кв. Лозенец да вземем и още един член на екипа а именно Диляна. С две деца в колата, великите софийски задръствания в Събота и хубаво време, Деня на  Будителите определено беше доста събуждащ. От Лозенец се забихме в колосалното задръстване по булевард Черни връх, където малки, големи и още по-големи автомобили и автомобилисти, се мъчеха да си покажат кой е по-по-най хитър и да се засичат във всевъзможни конфигурации в насрещното.

Доброволчестването и други тайни Фатки 17-28 Септември 2014

Преди има няма месец, ми попадна поредната "обществено-полезна-невероятно-върховна" доброволческа инициатива. А именно 11 дневен проект по програма на международна организация за обмен и набиране на доброволци. Мястото беше Национален парк Врачански балкан, и без да се замисля пуснах необходимите редове до Щаб квартирата на въпросната организация. След няколко дни вече бях забравил тотално и се вихрех на други фронтове, когато изненадващо получих мейл със уточнения и прочее. Отделих десет минути за претегляне на ЗА-тата и ПРОТИВ-тата и реших че първите преобладават. Та ден преди заминаването, вече се бях сдобил с прехвален модел обувки на Колумбия, с цел да ги размажа от абюз докато копая, ровя, рина и скачам в разни локви,реки,рекички и блата по време на работа. Хем работа да свърша, хем да видя дали ще идват с мене в Швеция. В петък 17-ти, се появих на гарата в уреченото време, минах транзит покрай интернационалната група оборудвана с раници, куфари, чанти и чантички и си взех едно кафе. Монтирах се на място с гледка, запалих цигара и взех да преценявам колко не ми се иска всъщност да ме харесат тия хора.

Правец-Своде 16-17 Август 2014

Първоначалния план беше да се ходи на Родопи. По-точно да се гребе на Доспат, да се разпъват типита и да се походи насам натам. По ред субективни и обективни причини се отказахме от начинанието и решихме да търсим нещо което "загубих" преди двадесет години. Променихме часа на отпътуване за Правец от 6:30 на 7:00, защото по-късния рейс беше за Силистра и нямаше да е такъв мармалад като в по-ранния който пътуваше за някъде към морето. Потеглихме по график и в 8:30 слязохме на разклона за Правец. От там поехме по пътя за Етрополе и завихме по първия разклон след Правешки ханове, по посока Правешка лъкавица. Минахме под моста на магистралата, поспряхме да погледаме реката и да пасем къпини и дренки и около 10:30 пристигнахме в Правешка лъкавица, където преди четиринадесет, петнадесет години пазех спомен за една мъничка кръчма, един подполковник, една Стефания  /ценителка на домашната ракия/ и един приют за остарели граничарски кучета

Разни важни неща за зимни преходи - част 1-ва

Кой пише статия за зимни преходи на +38 градуса? Ми аз, как кой.Покрай планирането на януарското самостоятелно-безхижно-храновлачно преминаване на Ком-Емине и феврурското посещение на Сарек реших да спретна това "нещо" което хич не бива да се разглежда като мнение на последна инстанция,ръководство или инструкция. Споделям неща които съм натрупал като опит, тъй като винаги зимата ми е била любим сезон за дълги преходи и бивакуване. Когато излизате на дълги зимни преходи е лична отговорност да знаете,имате и да сте натрупали достатъчно знания,опит и екипировка за да сте в относителна безопасност.
През годините, по време на зимните ми щуротии съм страдал тежко и от студа и от умора и от глад и от какво ли още не и това ми дава опора на която сега мога да стъпя и да не изживявам отново всички тези неща. Докато не ми се случи нещо ново. Нова ситуация, нов непознат терен или нещо друго.

Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014-част втора

Ден четвърти

Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около
килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014

Уводни думи от аФтора

Т'ва пътуване ми изглеждаше някаква илюзия, след като се прибрахме по живо по здраво /да се чете почти живи и почти здрави/ от Лефкада. Само дето още на следващия ден ме стегна шапката и къде, къде - до Декатлона да си купя камилски гъз, невероятно синьо шалче и подарък. Излизаме от Декатлона и навънка печеееее, 'се едно още сме в Гърция. Гледам си часовника, два на обяд. Викам брех по т'ва време по традиция сме у морето и от багажното се вади бира. Ама нит' море нит' бира наоколо. Та се сетих че Панчарево е тука зад ъгъла и газ натам с Мелена. Пък там вода,Плами,Ники и биричка. И едни квадратни девойки дето гребат насам натам. Та поседяхме полафихме, пихме по м-м-м-м бири, отгоре им метнахме и някакъв сафрид, защото помагал за усвояването на бирените минерали и витамини и хванахме към къщи да събираме багажа.

Лефкада 02-07 юли 2014

Този трип изскочи от нищото и заминаването беше решено за около 43 секунди. След още 49 секунди взех да се чудя, какво ще се случи ако попадна на банда застаряващи двойки с мислене от типа "платил съм си за еди-к'во си и няма да си мръдна пръста за нищо извън това за което съм платил"..........така че обилно се запасих с играчки за лична употреба. Фридайвърски плавници от висок клас /да мога да избягам бързо/, неопренови чорапки за тях /да не ми мръзнат крачетата/, хавайско копие /за да мога да се изхраня на самотен остров/, прилежащата широкоъгълна харпунджийска маска и шнорхел. Да не забравяме еспадрилите и магнезия ако се наложи да напусна къмпинга в посока нагоре, а не напред или надолу. Скимборда го забравих в края на крайщата.
Та изтърсихме се в 5:30 на стадиона, бързо бяхме разпределени по МПС-тата и аз се оказах със първите хора които бегло ще опиша в следващите редове.