Идеята ми се въртеше из главата от доста време, пък и исках да си поиграя със нощни снимки. Та в събота след като ремонтирах клетките на добитъка - за да не може хъски-крокодила който си отглеждаме да убива зайците за забавление - към четири след обяд си метнах раницата на гърба и хукнах към спирката на рейса. Разбира се и Мърфи беше с мене. Една спирка след като се качих на рейса, му изтекоха водите. Наложи се на скорост да се кача на друг рейс и после на такси за да не изпусна последния възможен автобус за Алеко.
По живо по здраво в шест се изтърсих на хижата и започнах да обмислям къде по-точно да си разположа бивака за снимки. Колебаех се между Скопарника, Голи връх и Ушите. В крайна сметка се качих на Ушите с идеята, че ще имам видимост във повече посоки и съответно повече възможности да си играя със фотоапарата по метода проба-грешка.В седем и тридесет точно си бях избрал място на върха - със екстри - а именно, голяма нацепена скала с таван точно над мене, два големи плоски камъка малко над нивото на тревата /един за статива и един за спане/. Първия час употребих за dry tooling, демек покатерих се по скалата и горе-споменатия скален таван със сечива за ледено катерене. Както се очаква от мен и за да не изненадам никого, паднах както аз си знам. Малко след като провиснах по скалите се появиха рояци изгладнели комари и ме изядоха докато се катерех и нямаше как да ги терминирам, поради липса на свободна ръка. Междувременно си употребих и новата камера, която не благоволи да се счупи след като паднах и чинно записа цялото мероприятие.
Към девет без нещо, разпънах платнището и шалтето на камък номер едно, подредих целия багаж на него и го завих със свободната половина. След това се заех със сложната задача да разпъна и нивелирам статив - за първи път в живота ми - и да нахлузя и настроя фотоапарата за нощес. Срам-не-срам мероприятието ми отне двадесет и осем минути по часовник. Като приключих и с тази част, хапнах две вафли и ми се припи вода, която както обикновено не присъстваше в багажа. От виското огледах района и заложих на една верига планински върби, като вероятно място за наличие на вода. Два километра по-късно стигнах там, вода имаше а и по пътя си сглобих канче от листа. Имах среща от трети вид с кошута, но много по-плашлива от предишната, която заснех на Скопарника. Върнах се точно за да щракна залеза няколко пъти и да си облека всички дрехи преди комарите да започнат да късат и мръвки от мене. И точно тогава разбрах колко изключително, неимоверно прост съм. Предния ден бях проверил прогнозата и часа на изгрева и залеза. Както и знаех че е ден преди супер луна. По случая на небето нямаше кьорав облак, луната се изцъкли към девет и звездите бяха като главички на кърфица. Не стига това ами и липсата на облаци, правеше и снимките на
луната безмислени. Беше толкова високо и толкова голяма, ми уби цялото желание да я снимам. Разочарован си навих часовника и се мушнах в платнището, което о изненада беше подгизнало и отвън и отвътре. Влажността предполагаемо стигаше до 99 процента, а според термометъра на оптиката на фотоапарата беше девет градуса. Конденза беше навсякъде. Дишаше се вода. След около час бях подгизнал целия и се наврях в непромокаемите панталони. Нощта премина със ставане във два, три, четири и пет часа за снимки и гимнастика за прогонване на ревматични болки. След като изчаках и изгрева се събрах и тръгнах обратно. Както и предния път на Скопарника, така и сега точно в горист дол, между върховете наоколо чух нещо подобно на лай на ловджийско гонче със ангина. Лошото беше че се приближаваше и не спираше, та започнах да се оглеждам да не ми налети някое подивяло куче или чакал. По-едно време си викам, дай да спра и да се пуля да го видя къде е това Баскервилско изчадие, поне да съм наясно как ще се мре. На около километър от мене видях нещо кафеникаво-оранжево и доста голямо и извадих фотоапарата да го ползвам за бинокъл и да погледна
"смъртта в очите". Оказа се че изчадието издаващо гореспоменатите, непознати за мен звуци е огромен Благороден елен, който очевидно не беше никак доволен от ранната ни среща. След като ми порева още три-четири минути се оттегли надолу по дерето и аз продължих спокойно към Алеко. Прибирането няма да описвам. Нито чичака със претенции, уж инвалид който държеше да си ползва "привилегиите" и да се качи на Черни връх с кола. Поне да беше инвалид......
Полезни съвети от наръчника ми "Проба-грешка"
- не си изкълчвайте крака до полу-див кон, който е със задния си край към вас. Къча ми се размина на около метър.
- когато искате да снимате звезди, луната е враг номер едно
- дигиталния шум е гадна гад, която живее във високата светлочувствителност,слабата светлина и дългата експозиция.
- балансирайте отвращението си към горните, със доволно количество щракане по копчетата и достатъчно място за насрани снимки.
- "кр-ъ-ъ-ъ-ц при dry tooling е звукът от който боли.
В общи линии за пореден път натрупах полезен /да се чете и като болезнен/ опит в правенето на нещо ново. Доволен съм.
П.С. Вероятно по-късно ще ощастливя всички които не ме обичат със видео материал от падането. Ето го
тук.
