Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи
. Рижия, кафявото куче, Анук и Рейно. Виан и нейния магазин за шоколад, който е убежище за различните,за еднаквите и за другите. Въздуха натежал от мимолетни аромати и странна,неразбираема интимност.
Във всеки случай книгата беше едно голямо удоволствие за мен макар, че дори не обичам шоколад. Впечатли ме атмосферата и конфликтите у хората и между тях. Начина по който са представени и оставащото след края и чувство за очакване и топлота.