Седем нюанса Пирин

След около два месеца късане на нерви с разни злободневно-работни и междуличностни конфликти, отново ме стегна шапката и в един четвъртък късно следобяд, запалих колата и заминах към Бъндеришка поляна. На тръгване изслушах с "невероятен" интерес личната легенда на един момък, току що завърнал се от района - облечен като инуит по средата на зимата - за навявания по 2 метра, минус 16 градуса дневни темеператури и прочее страхотии в района на Вихрен. Таман се беше върнал и по инуитски екип се беше заврял на кръчма под Моста на влюбените. Вероятно всички невръстни сателитни поклоннички, са били потресени от героизма и себеотрицанието му във въпросната кръчма.

Правец-Своде 16-17 Август 2014

Първоначалния план беше да се ходи на Родопи. По-точно да се гребе на Доспат, да се разпъват типита и да се походи насам натам. По ред субективни и обективни причини се отказахме от начинанието и решихме да търсим нещо което "загубих" преди двадесет години. Променихме часа на отпътуване за Правец от 6:30 на 7:00, защото по-късния рейс беше за Силистра и нямаше да е такъв мармалад като в по-ранния който пътуваше за някъде към морето. Потеглихме по график и в 8:30 слязохме на разклона за Правец. От там поехме по пътя за Етрополе и завихме по първия разклон след Правешки ханове, по посока Правешка лъкавица. Минахме под моста на магистралата, поспряхме да погледаме реката и да пасем къпини и дренки и около 10:30 пристигнахме в Правешка лъкавица, където преди четиринадесет, петнадесет години пазех спомен за една мъничка кръчма, един подполковник, една Стефания  /ценителка на домашната ракия/ и един приют за остарели граничарски кучета

Нощен бивак на вр. Ушите 09-10 Август 2014

Идеята ми се въртеше из главата от доста време, пък и исках да си поиграя със нощни снимки. Та в събота след като ремонтирах клетките на добитъка - за да не може хъски-крокодила който си отглеждаме да убива зайците за забавление - към четири след обяд си метнах раницата на гърба и хукнах към спирката на рейса. Разбира се и Мърфи беше с мене. Една спирка след като се качих на рейса, му изтекоха водите. Наложи се на скорост да се кача на друг рейс и после на такси за да не изпусна последния възможен автобус за Алеко.

Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014-част втора

Ден четвърти

Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около
килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014

Уводни думи от аФтора

Т'ва пътуване ми изглеждаше някаква илюзия, след като се прибрахме по живо по здраво /да се чете почти живи и почти здрави/ от Лефкада. Само дето още на следващия ден ме стегна шапката и къде, къде - до Декатлона да си купя камилски гъз, невероятно синьо шалче и подарък. Излизаме от Декатлона и навънка печеееее, 'се едно още сме в Гърция. Гледам си часовника, два на обяд. Викам брех по т'ва време по традиция сме у морето и от багажното се вади бира. Ама нит' море нит' бира наоколо. Та се сетих че Панчарево е тука зад ъгъла и газ натам с Мелена. Пък там вода,Плами,Ники и биричка. И едни квадратни девойки дето гребат насам натам. Та поседяхме полафихме, пихме по м-м-м-м бири, отгоре им метнахме и някакъв сафрид, защото помагал за усвояването на бирените минерали и витамини и хванахме към къщи да събираме багажа.