Показват се публикациите с етикет packraft. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет packraft. Показване на всички публикации

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015 - част 2

Стъргане, блъскане, прахоляк и есенно слънце...... "Строим завод, малък завод - тип сандвич", както бе казал поета. Само че не, правим офис, нов офис тип личен. И докато си бъркам в носа и вадя от там, случайно попаднали парчета, гипсокартон, гипс, цимент и какви ли още не хвърковати отпадъци от строителни материали, някак си се сещам, че имам истории за разказване. Започват да избледняват и да си губят цвета. За това, сега завършека на Струмската одисея.
След като събрах кураж и изядох една манастирска топеница на Земенския манастир - който е превърнат от манастир в кръчмарско-туристическа локация - се върнах обратно до ЖП-речната гара и установих, че чичковците чинно продължават да разтягат лъкърдии край лодката и я охраняват безвъзмездно.

сряда, 20 май 2015 г.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015

И така, след кратка почивка от няколко дни - колебание между безумни, невъзможни и полу-осъществими идеи - на 21 Март по случай равноденствието си стегнах багажа и тръгнах от Бояна към Черни връх от където трябваше да започне същинското пътешествие. От извора на река Струма до вливането и в Струмския залив. Над Бояна всичко беше горе долу добре, кално но слънчево и приятно за ходене. На около 1-2 километра от Боянския водопад реших че ми е време за кафе и обуване на снегоходки, понеже вече имаше доста сняг и беше меко и се затъваше. Седнах на едно открито място, извадих си примуса и напълних канчето със сняг. След 2-3 минутки кафето беше готово и докато го взимах от котлона успях да го бутна леко но достатъчно, за да хвръкне от ръба на който стоях и да се сгромоляса 10-15 метра по-надолу, да си фрасне главата в един камък и да започне да бълва пламъци неконтролируемо. За около 5 секунди проиграх варианта в който аз се приближавам, всичко избухва и аз търча напред-назад като човешки огнен метеор или стоя и чакам и газта се свършва, при което оставам с една бутилка газ за следващите 400 километра. Е втория вариант не беше толкова величествен и затова се смъкнах с бясна скорост по скалите и угасих микро-огнехвъргачката.

понеделник, 20 април 2015 г.

Пакрафт Искър 14-15 Март 2015



пакрафтинг лагер Искър
След познатото "стягане на шапката" някъде около средата на седмицата, в събота /14 Март/, Кайла, рафта, греблата, платнището и аз бяхме натоварени на колата и транспортирани до Нови Искър. От там - след задължителното помпане и преобличане - се бухнахме във водата и се понесохме надолу следвайки течението. Както обикновено, времето беше възхитително ужасно и валеше нещо средно между дъжд и лапавица. Кайла се държеше много достойно първите два-три часа и кротко си седеше на кълбо на дъното на пакрафта. Разбира се фактор беше и това, че след като предишната зима пропадна в едно заледено езеро, има страх от дълбока вода. Всичко вървеше гладко и бързо смея да кажа, до момента в който навлязохме в бързеите около Луково. Съответно първо бях опикан, след което се стовари и "торта" на дъното на лодката. С изключение на тези минорни проблеми положението беше под контрол до първото излизане по мое настояване. Почти през цялото време ме човъркаше мисълта, че е възможно да се изсипем с багажа и "добитъка" в реката и въобще нямах идея, кое и как ще спасявам, което съответно ми нанасяше тежки психически травми и в края на крайщата това до голяма степен ме умори.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Packrafting – ко е туй и боли ли




След като ми се разпаднаха плановете за пътуване в Швеция – по независещи от мен причини – трите свободни седмици, веднага бяха уплътнени в поредното, да го наречем малко по-разумно начинание. А именно – трекинг и гребане по Струма, от извора до вливането и в Струмския залив в Гърция. Това което ме „подпали“ е, че се минава през осем пролома и три големи язовира. За справка тук. Достатъчно е дълга, че да ме умори физически и да ме разтовари психически. Денивелацията от извора край Черни връх, до Струмския залив е мащабна. Никой не я е преминавал цялата. Ще тръгна от зима и ще финиширам на лято и не на последно място ще погреба с packraft, който плава и в две педи вода, тъй че ще измина една сериозна част от пътя носейки се със своята ладия лека – образно казано.