Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.
Когато всички се погрижиха за физиологичните си нужди, пиха кафе и по глътка коняк за отскок /без Мелена/, на дневен ред отново дойде вечния въпрос за водата. Контактната група беше сформирана и тръгнахме към колците с маркировката над поляната да видим аджеба в коя част на земното кълбо се намираме. Радо остана да реанимира до огъня, а ние направихме потресаващо откритие. На един от по-близките стълбове от маркировката имаше архаична табелка "Вода" и прилежащата и стрелка. Когато се завърнахме Радо пое инициативата, като единствен с високи обувки да отиде да издири водата и да я транспортира надлежно до лагера. Междувременно симптомите от преяждане-с-диви-ягоди се проявиха с пълна сила и Мелена се тръшна на сянка върху едно шалте да си доспива с цел париране на
След има няма час Радо се върна с водата, мокър до ушите почти, вдигнахме Мелена и събрахме лагера.
След около километър влязохме във познатите ни усойни букови гори, които успяват да ми докарват пристъпи на безумие, подминахме разклона за Яребковица и времето пак се сговни. Наложихме си по-бързо темпо на охлюв със счупен крак за да се махнем от гората и да видим небе. В края на краищата излязохме на поляна дълга около километър, където разбира се хванахме по грешната отбивка, поради липса на маркировка и пак се забихме по традиция във мухъла и влагата на поредната букова гора. Всички бяхме ужасяващо мотивирани да стигнем до Клисура този ден, обаче дъжда ни застигна и ни заплющя колкото може. С мръсна газ издрапахме до една група смърчове порасли сред тях и разпънахме временен заслон с надеждата че ще превали и ще походим още час два. Докато ръмеше, Радо мина още около 4-5 завоя нагоре по пътеката в търсене на открито място с цел да си установим настоящата позиция. Докато се върне вече дъжда се лискаше с кофи и стана ясно че ще се бивакува на настоящото място. Освен това "Нагоре има още много от същото" - както каза Радо - уби всички надежди за бира-за-оцеляване-в-Клисура. Временния навес остана с Мелена за охрана под него, а ние хукнахме към групата смърчове. На бързо съборихме най-долните клони с мачетето, за да имаме някаква изолация отдолу и да разчистим място за платнищата и започнахме да разпъваме във най-бруталната фаза на дъжда. Тука в бързането допуснахме конструктивна грешка и понеже бях мокър на копеле се юрнах и бясно и самосиндикално разпънах моето платнище с висящ край в който Радо да измисли как да сглоби неговото. След 30 минути вече всичко беше сглобено,зачукано,овързано,намотано,постлано и прочее и гореше огън. Хапнахме сланина с шунка по традиция, а Мелена като човек без бивачна култура, беше нагостена със спагети наготвени в котлето все още омазано с боров мед. Не бяха никак лоши между другото. Поради бързането и денивелацията преодоляна през деня май всички бяхме на мармалад и заспахме като заклани.
Ден пети
Сутринта се оказа че цяла нощ и валяло и всичко е мокро, ама много мокро. Традиционно се размириса на чорапи и обувки, после на закуска и кафе и към 9:00 потеглихме. Този ден мога да кажа че се насладих на най-прекрасните гледки от
Послепис
Сега сериозната част. Тази отсечка от Е4 е отвратително маркирана или липсва маркировка от разклона за село Яребковица чак до Сапарево. На голямата поляна спомената по горе се хваща лявата по-неутъпкана пътека за село Клисура. Дясната води в село Сапарево. Тази част от маршрута съм я минавал само през зимата. На два пъти. Очарован съм от това което видях през лятото. Смятам да повторя целия маршрут до края на лятото с GPS трекър, защото съм 99 процента сигурен, че картата въобще или почти не отговаря на реалния маршрут в момента. Макар че във Верила по карта няма отбелязани водоизточници, там има маркирани извори. Табелите сочещи към тях са на Балканската война вероятно, когато хората са имали грижа за нещата и им е пукало за нещо. Все още......
