Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

В следващия час си приготвих резервни чорапи, камилския гъз /нежно наименование на camel back, който продължавам да разнасям празен/ дълги панталони и блуза с дълъг ръкав и закиснах да чакам Радо да ме вземе и да ходим към Хладилника.
В 5 без 10 се качихме на рейса и по график в 6 бяхме на Алеко, от където проверихме за последно темпа на регенерация на Снейк Уоман и разбрахме че не регенерира и няма да дойде. Така че вместо в 7 тръгнахме нагоре в 6 и 30.
Пътьом се разминахме с 100 хиляди лева на цяло под формата на 2 броя нацепени батки, 2 броя кльощави кифли на общо четири броя Сегуей за пресечен терен, които се спускаха от към Черни връх. Не ми беше удобно да ги снимам, понеже батките гледаха лошо, а кифлите поради неизвестни за нас причини се усмихваха срамежливо. Благополучно пристигнахме на 7 метра от Черни връх във 7 и 30 и хванахме по билната пътека през Скопарника към Ярловския купен, под зоркото

наблюдение на една ветрушка, която след като отиде да спи биде заменена от 3-4 годишен сръндак, който на свой ред беше заменен от традиционната буря. По живо по здраво в 8 и 20 започнахме спускането под купена по любимата ми козя пътека, където се появи нежния звук на джвакащо ляво коляно и приятното затопляне в левия глезен съпроводени със иглички, звездички и напикаване всеки път като се изправях или кляках по някаква причина. Класика с която мислех че съм свикнал.

След кратък боен съвет, стигнахме до заключението че вече съм дърт за да съм легионер през деня и римски пехотинец през ноща и за това на Смильо, ще направя разстановка на физическото ми състояние и ще решим дали да продължим.
Следващата част от пътя мина спокойно и безпрепятствено с изключение на тежък сблъсък с гигантска чесновница /сухоземна жаба е това/ с размерите на танк от Първата световна война. Тъй като никой не беше ходил специално до заслона Смильо, понеже е на около 100 метра в грешната посока от Е-4, бяхме приятно изненадани от френските елементи в интериора му, а именно огромни прозорци през които се вижда само небе.

Та към 10 вечерта вече се предадох на болката и решихме че ще останем в Смильо, понеже съм дришльо /забележете римата/ и не съм си взел обезболяващи и се тръшнахме да спим. Със две междинни ставания през ноща за добавяне на дърва изкарахме до 6 сутринта и поехме към Ярлово.
По пътя минахме покрай лагер на златотърсачи, които се оказа миели пясък в реката и се натъкнахме на бай Благо, дето отивал "за черни бор'винки на Кайо", със една грамаданска немска овчарка, гумени ботуши и шантаво чувство за хумор. След като се убеди че не сме чужденици и "докат' си починете от 'оденето" ни разказа една камара истории - които ще бъдат разказани в друг "материал" тук - успяхме благополучно /след 30 минути/ да продължим към Ярлово където ни настигна бурята. В следващите 2 часа си приказвахме отново с бай Тошо Дишлийски и се чудехме кога аджеба ще се свърши водата в кофите дето ги лискат от морето.

Най-накрая към 11 спря и тръгнахме да се прибираме по маршрут непознат и за мен и за Радо - от Ярлово към вилна зона Ярема. Там според GPS-a развихме 10,6 километра в час, значи бяхме много бързи и открихме много добре уреден заслон с 2 камини и коневръз или гаджевръз /ако жените пречат на курбана и ракията/. Първата част от пътеката е в полето,а втората е под склоновете на Ветрен и е изключително приятна, прохладна,сенчеста и богата на вода и хранителни припаси /малини,ягоди,Жанки и киселец/. След има-няма 2 часа финиширахме до кръчмата на Ярема и се зачудихме дали да не се качим до "индианската поляна" да кажем здрасти на Орловия кръг които бяха там на традиционното Пау-уау, ама решихме че може да ни скалпират и по-добре да си ходим към Железница.

Сега сериозната част от трека. Двата маршрута са споделени като къстъм Гугъл карти и .gpx - тук, тук,тук и тук. Не разбирам защо след приключването на Витоша 100 маркировките още стоят по трасето. В смисъл доста съботно неделни планинари биха могли да се подведат и "млатят" цял ден в тона на трейл рънъри из чукарите. От Витоша 100 изрично бяха обещали че ще премахнат маркировката след края на обиколката.