01-02 Ноември за катеренето, конете и пътя

След един по-продължителен период на прекъснати пътешествия със дъщеря ми, стария боен екип отново се сформира и след бърза смяна на предложения и идеи Деня на Будителите беше отбелязан с катерене и закупуване на важни части екипировка за общите ни зимни пътешествия.
Потеглих от Бояна, събрах Нията, сестра ми и племеничката ми Ивона и се насочихме посока кв. Лозенец да вземем и още един член на екипа а именно Диляна. С две деца в колата, великите софийски задръствания в Събота и хубаво време, Деня на  Будителите определено беше доста събуждащ. От Лозенец се забихме в колосалното задръстване по булевард Черни връх, където малки, големи и още по-големи автомобили и автомобилисти, се мъчеха да си покажат кой е по-по-най хитър и да се засичат във всевъзможни конфигурации в насрещното.
Най-накрая след критични за психичното ми здраве 30 минути стигнахме до Мол Рай, райското място за разходка на софиянци. Избягвайки максимално мелето се шмугнахме в асансьора, където бяхме обругани от две "майки" с колички излезли на разходка. Отиваха надолу, но се возеха нагоре и прокълнаха всички нещастници, като нас които ги мързи да ползват ескалаторите. В Боулдърленд беше обаче тихо и спокойно. Бързо преобуване и с Ния и Диляна се метнахме на стените. Аз и Ния като заслужили машини на боулдърите, а Диляна в паузите за разговори със сестра ми и малката Ивона, на осигурените маршрути.
Ния разцепи едно 6А от втория опит, аз няколко не-знам-каквота си от първия, а Ивонка се омаза до ушите с магнезий и пощрапа по чорапи насам натам по стената. Като ни изтече времето - по-точно аз се изморих ако трябва да

съм честен - се изъкнахме, изпихме по един фреш, както се полага на истински спортисти и се упътихме към Декатлон за мъничък пазар на неща от първа необходимост. Ния се сдоби с нови противо-вятърни панталони с мембрана, прилежащия им първи слой термо-бельо и трико за художествена гимнастика /нямам нищо общо/, аз с секси термо-клин, а Ивона порева на тема "Искам това голямо, бяло трико за художествена гимнастика, ама много го искам." С това ден първи завърши. Развозих всички по къщите и с Ния се прибрахме в Бояна, където се отдадохме на похапване на спагети, разговори и най-накрая внезапно изпадане в сън.
На следващата сутрин, след закуска отново започна развозването на екипа. Милена и Кубрат на "честването" на 40 дни на бебе - строго забранено за мъже и скучно за Нии - и татковци и Нии   след кратък боен съвет, на езда. Благополучно стигнахме на конната база на Плана кон, където преди 4 години Ния за първи път се качи на голям кон, след като се загубихме там и попаднахме на въпросната база. Точно когато пристигнахме една голяма група излизаше на свободна езда, но се оказа че е останал и един кон за Ния. Ния на кон, аз прост оръженосец - пеша.

Поговорихме си малко с Роската, за мотори, травми, Адгор, Белята и свръх-напомпани-пребий-се-с-мен къстъм мотори и се насочихме към поляните около базата да яздим. Имахме си и охрана, една черна каракачанка, която тичаше и мяташе уши,крака и опашки като пощръкляла. Ровеше за къртици и много "усмихната" дойде да се изтръска до мен, след като беше посетила реката, която минава наблизо. Сега като сравнявам снимките, като че има някаква малка разлика в ездача на коня. Като ни изтече времето, пресекохме реката и си намерихме подходяща поляна с дървета за катерене, място за търкаляне и кунг-фу боеве. Първата задача беше да се покатерим на един бор, който за зла участ на якето на Ния, беше пострадал от горски пожар в долната си част и ефекта беше ефирни черни ивици на няколко места по гореспоменатото яке и черно на бузите.

След задължителния поглед от високо се побихме, потъркаляхме и направихме метла за джуджетата които вероятно населяват района. Междувременно през веригата дървета до реката се виждаха свободно галопиращи коне, които в един момент бяха заменени от свободно ръмжащи джипове на брода през реката.
Веднага направихме релокиране на лагера и прекарахме следващите 10 минути да се чудим защо аджеба тия хора минават от едно място, отивайки на друго място, после на трето такова и накрая се прибират без да слязат от колите. Абе офроуд..........А да не забравим, че Ния успешно си упражни шофьорските умения по горския път. Заби си дузина тръни по пръстите. Изяде известно количество семена от пушица, докато се опитвах да и бръкна в носа с нея и успя да си метне огромна храчка на ръкава докато се опитваше да оплюе мен.Като се скри слънцето, дойде време и ние да потегляме, още повече че стана от 15 градуса на 3 в рамките на 20 минути.

Ния отиде да отключи колата а аз бях наказан да нося огризки от ябълки до боксовете на конете. По обратния път нямаше нищо интересно освен огромни задръствания от софиянци прибиращи се от родните си места. Вечеряхме, окъпахме се и направихме бъдещите си планове за - Наблюдение на диви кози в НП "Пирин", Банско Филм Фест, каякинг на Лефкада и още много други места които се надявам да имаме възможност да посетим заедно с Ния.

Линк към целия албум.