01-02 Ноември за катеренето, конете и пътя

След един по-продължителен период на прекъснати пътешествия със дъщеря ми, стария боен екип отново се сформира и след бърза смяна на предложения и идеи Деня на Будителите беше отбелязан с катерене и закупуване на важни части екипировка за общите ни зимни пътешествия.
Потеглих от Бояна, събрах Нията, сестра ми и племеничката ми Ивона и се насочихме посока кв. Лозенец да вземем и още един член на екипа а именно Диляна. С две деца в колата, великите софийски задръствания в Събота и хубаво време, Деня на  Будителите определено беше доста събуждащ. От Лозенец се забихме в колосалното задръстване по булевард Черни връх, където малки, големи и още по-големи автомобили и автомобилисти, се мъчеха да си покажат кой е по-по-най хитър и да се засичат във всевъзможни конфигурации в насрещното.

Chasing ice, домашните и други хора

Онзи ден реших да посетя единствения филм който ме заинтригува в програмата на Горичка филм фест 2014. Не че съм претенциозен, но предпочитам в трите пъти годишно, когато ходя на кино да гледам нещо което наистина мога да осмисля, разбера и ми е интересно.
Откъм кинематография филма е наистина впечатляващ. Джеймс Балог е пълен изрод, голям фотограф /според моите разбирания/ и отдаден човек. Отдаден на идеите си. А след малко проучване се оказва че той е реализирал редица фотографски проекти и ентусиазмът при реализирането им далеч не отстъпва на ентусиазма който показва и във Chasing Ice. За първи път успях да видя мащаба на ледените отломки в прибоя които съм виждал на снимки. Оказва се, че онова което съм смятал за малки парчета син лед, са всъщност ледени блокове с размера на тенис маси и автомобили.

Доброволчестването и други тайни Фатки 17-28 Септември 2014 - Част 2

След появяването на Пръдливото Чудовище, прекарах следващите двайсет минути да се чудя дали миризмата ще пробие през стената или не. Докато съм се чудел съм заспал. Сутринта започна в 7:00 със ходене по баира и снимки на изгрева и гонене на призраците на ракиено-бирения махмурлук. В 9:00 на центъра, в пикапа и на обекта. Индивидуалната задача за този ден беше прокарване на пътека от едната пътека до площадката за пейката. Понеже явно уменията ми за предводителство са били оценени по-преди, ми отпуснаха екип от трима души. Магнус от Кауфланд, французина Тесла /казва се Никола, ама Тесла ми беше за подсещане/ и Данчо. Магнус веднага измисли план по немски тертип, а Тесла с готовност му услужи с канап, който надлежно беше опънат между дърветата и вместо виеща се горска пътечка, почнахме да прокарваме нещо като Route 66. Аз оператор на кирка, Магнус оператор на лопата, Тесла оператор на мотика, Данчо оператор на малка кирка за пудрене на крайните резултати. Аз дръпнах напред и направих просеката, след което ги оставих да заравняват и отидох за бира. Заедно с Нея се присъединих към колонабивачната група, където като първи падауан на Илийката под негово ръководство почнах да зачуквам дъските по коловете с цел изграждане на препятствие за злосторници.

Доброволчестването и други тайни Фатки 17-28 Септември 2014

Преди има няма месец, ми попадна поредната "обществено-полезна-невероятно-върховна" доброволческа инициатива. А именно 11 дневен проект по програма на международна организация за обмен и набиране на доброволци. Мястото беше Национален парк Врачански балкан, и без да се замисля пуснах необходимите редове до Щаб квартирата на въпросната организация. След няколко дни вече бях забравил тотално и се вихрех на други фронтове, когато изненадващо получих мейл със уточнения и прочее. Отделих десет минути за претегляне на ЗА-тата и ПРОТИВ-тата и реших че първите преобладават. Та ден преди заминаването, вече се бях сдобил с прехвален модел обувки на Колумбия, с цел да ги размажа от абюз докато копая, ровя, рина и скачам в разни локви,реки,рекички и блата по време на работа. Хем работа да свърша, хем да видя дали ще идват с мене в Швеция. В петък 17-ти, се появих на гарата в уреченото време, минах транзит покрай интернационалната група оборудвана с раници, куфари, чанти и чантички и си взех едно кафе. Монтирах се на място с гледка, запалих цигара и взех да преценявам колко не ми се иска всъщност да ме харесат тия хора.

Слънце изгрява. Фиеста - Ърнест Милър Хемингуей

За първи път прочетох тази книга на около шестнадесет години. След това на двадесет, тридесет и вчера я завърших за четвърти път. Винаги след нея ми остава едно такова странно чувство,за слънце,вино и прах. Мога да кажа, че това е една от любимите ми книги. Странното е, че след всеки прочит, въпреки дистанцията във времето я разбирам по различен начин. И не я разбирам по различен начин едновременно с разбирането. Може би я ползвам за нещо подобно на душевен термометър. Винаги полагам един безмислен интелектуален напън да реша кой е лошия и кой добрия, кои са ми симпатични и кои не.

Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи