След около два месеца късане на нерви с разни злободневно-работни и междуличностни конфликти, отново ме стегна шапката и в един четвъртък късно следобяд, запалих колата и заминах към Бъндеришка поляна. На тръгване изслушах с "невероятен" интерес личната легенда на един момък, току що завърнал се от района - облечен като инуит по средата на зимата - за навявания по 2 метра, минус 16 градуса дневни темеператури и прочее страхотии в района на Вихрен. Таман се беше върнал и по инуитски екип се беше заврял на кръчма под Моста на влюбените. Вероятно всички невръстни сателитни поклоннички, са били потресени от героизма и себеотрицанието му във въпросната кръчма.
Та така със смесени очаквания и леко ядосан, след тричасово шофиране и френетично оглеждане за бели мечки, северно сияние и безкрайни ледени полета, финиширах на Бъндеришка. По традиция обърках пътя към къщичката на Дирекцията на Национален парк Пирин, където щях да нощувам. За сметка на това отново се убедих в качествата на Мерцедес Ц класа, в офроуда изкачвайки се до средата на Шилиграника с него. Към 12:30 обаче, след като бях заплашен с разстрел от съвестните охранители на собствеността на Юлен, пристигнах в къщурката и се приземх направо в леглото.
На следващата сутрин направо запраших към хижа Вихрен със колата и на последния завой и изкачване се завъртях прекрасно и успях да спра на няма и метър от дерето със задница по посока на наклона. След като излязох на оглед ми стана ясно, че шанса да падна в дерето е не 50 на 50, а по-скоро нещо като 80 към 20. Място за маневра нямаше, колата не искаше да завива и въобще беше прекрасно. Усетих че адреналина ми е малко по-висок от необходимото за що годе сигурно излизане от ситуацията и си запалих цигарка. Мислех че вече не мога да преживявам адреналинов шок. Можел съм. Като се интоксикирах, започнах да спускам колата с около 5 сантиметра в час назад, по ръба на пътя като бавно я отдалечавах от дерето. В рамките на следващия половин час, спуснах назад 10 метра които оставаха да равното, изпиках се от облекчение и зашляпах пеш към хижата. Беше страхотно че в мелето покрай тръгването си бях забравил и обувките за сняг и тръгнах към седлото между Хвойнати и Кабата по маратонки.
Краката ми първо се намокриха, а после красиво се обледиха. За около два часа установих, че въпросния маршрут е мега интересен за преминаване през зимата, само дето реката е прекалено широка на избраното от мен място за преминаване и няма да стане работата него ден. Така или иначе на следващия ден трябваше да се върна до София и обратно да взема дъщеря ми за уикенда и щях да се възползвам да си взема обувките и инвентар за лед.
На следващия ден изоставих колата по средата на пътя и се разходих до изходната точка /хижата/ и от там по лятната пътека към Вихрен. Пътеката приличаше на ледена пързалка, поради виските дневни температури /5-8 градуса/ снега се топеше и се стичаше по тях. Нощем всичко замръзваше и изкачването беше голяма забава, а слизането удобно за бобслей или тобоган.
В 4 часа потеглих обратно към София да взема Ния, пристигнах по график в 7, изстрелях се с нея към Декатлон за дооборудването и. Имахме 15 минути преди да затворят, обаче организацията ни беше на ниво и се сдобихме с нов непромокаем панталон, яке, полар, гети, ръкавици маска и шарена пазарска чанта-топка, както и компас разпознат като кантар от Ния. В 11 и нещо бяхме обратно на Бъндеришка поляна. Вечеря, игри и в леглото с филмче. Оказа се че е 1:30 докато си легнем. На сутринта тръгнахме първо да и покажа Байкушевата туфа /така прочете надписа/, после до хижа Вихрен, от там към Окото и на зиг-заг из целия район с отклонения за болдъринг и драй тулинг. Изпързаляхме се и се напълзяхме по всяко възможно ледено място, удържахме се да не изядем целия сняг в района, който приличаше на захарен памук и шумеше горе-долу така. Ранния следобяд се спуснахме към Банско за нещо сладичко за нея и нещо на кокъл за мене. После познатата процедура, къпане вечеря и вместо филмче история със зомбита.
На следващата сутрин Ния твърдо заяви, че ще покоряваме Вихрен и тръгнахме нагоре. Под Джамджиевия ръб вече снега се беше превърнал във страхотно място за пропадане, окопавне, засядане и пребиване. Снегоходки не бях взел, само котки. Провала беше колосален и се наложи да поседнем под Вихрен, да гледаме козите и да оплакваме съдбата си. Определено се разстроих, лютите чушки които ядох на вечеря помагаха също, липсата на тоалетна хартия беше черешката на тортата на провала. В 5 следобяд доклепахме до базовия лагер, преобякохме се набързо и тръгнахме към София да я оставя, понеже както знаем децата трябва да ходят на училище.
По пътя хемороидите ми напомниха, че не бива да карам по 1500+ километра в рамките на по малко от 3 дни. Около 8 вечерта се стоварихме благополучно и аз поех обратно по до сърбеж познатия ми път към Банско и Бъндеришка поляна.
Тази вечер реших да разпусна и вместо да си налея от ракийката на Бай Ти Младен, да тествам реколтата на Паркова полиция. Голяма грешка. Сутринта бях на тежък мармалад, метиловия алкохол играеше хоро с кръвното ми и въобще бях като безмоторен самолет. През ноща валя сняг и реших да не се правя на пиян маунтин мен и си налягах парцалите докъм 6 вечерта. Тогава почуствах оня печално известен мой гъдел да направя нещо. Излязох и по разкази в картинки тръгнах по Бъндеришка река нагоре, към един от многобройните водопади достъпни само с въже отгоре или с километрово джапане отдолу. След около 3 часа едното сечиво отчупи с прекрасен звук, леща натечен лед до единия от водопадите и се изтъсих от около три метра височина във вира отдолу.
Няма да влизам в подробности, само ще кажа че чувството на имплозиращи навътре в себе си органи и гениталии, -11 градуса въздух, 3-5 градуса вода, мокри дрехи и 3 километров преход през ноща водят до черни нокти.
Следващия ден прекарах в Банско да подписвам инструктажи към ДНП Пирин, да се мотая наоколо и да се мъча да разбера езика на туземните хора.
Сега седя и си мисля, че не не съм поумнял много с годините. Не спирам да правя магарии и ги правя само и единствено със себе си. Някаква лична безотговорност която ми носи странно чувство на удволетворение и безнаказаност.
Целия
албум.
