Packrafting – ко е туй и боли ли

След като ми се разпаднаха плановете за пътуване в Швеция – по независещи от мен причини – трите свободни седмици, веднага бяха уплътнени в поредното, да го наречем малко по-разумно начинание. А именно – трекинг и гребане по Струма, от извора до вливането и в Струмския залив в Гърция. Това което ме „подпали“ е, че се минава през осем пролома и три големи язовира. За справка тук. Достатъчно е дълга, че да ме умори физически и да ме разтовари психически. Денивелацията от извора край Черни връх, до Струмския залив е мащабна. Никой не я е преминавал цялата. Ще тръгна от зима и ще финиширам на лято и не на последно място ще погреба с packraft, който плава и в две педи вода, тъй че ще измина една сериозна част от пътя носейки се със своята ладия лека – образно казано.

Единствената пречка, всъщност две пречки са, че нямам такъв рафт и не съм гребал с такова чудо. След порядъчно количество ровене и четене из интернет, попаднах на http://www.packrafting-store.de, което поне е европейски магазин и доставя до България. Пък и за рафтовете продавани там, само хубави неща се чуват и пишат. Предварително се зарадвах и после установих, че рафт, гребло,шприцка и багажна система удрят приятната цифра 1500 евра. Съответно се организира гаражна разпродажба на оборудване подготвено за зимно преминаване на Сарек в Швеция, отказване на резервации, намаляване на дневния хранителен порцион на мен и кучето и кратки, спонтанни размисли относно практикуването на „най-старата професия в света“ . Огледалото ме убеди, че последната точка от плана не е осъществима по обективни причини.

Речено-сторено. Напазарувах си със сълзи на очите това,

шприцка, гребло, но не и багажна система, която може да се реализира по БДС и дойде момента да видя как се държи това чудо. Следващите почивни дни, сформирах група по маршрута Петрич-връх Конгур, безотговорно ги зарязах ранния след обяд на бивак там и се изнесох надолу към Струма, макар че се чудех Петричката река има ли или не, качества за тест на „зеления лебед“. По тъмно бях успял да се свлека някъде по течението на реката, разпънах си платнището и си запалих бензиновия примус за проба. В своя защита ще кажа, че го ползвам за първи път и добре че не го палих под платнището, а малко извън него. Първия „пирон в ковчега“ на приятното ми прекарване беше, че умрях от студ буквално – през ноща – въпреки прехвалените MSS-спално-чувални-системи и към три нощес се заврях и в бивачната торба. Към шест изпълзях и пак запалих въпросния прокълнат бензинов примус, който както се оказа чинно беше бълвал бензин цяла нощ и в момента на възпламеняването на главата се възпламени и половината губерния около него. Тъй, след като потуших пожара си сложих едното канче да топли вода, а в другото си разбърках солидните две супени лъжици кафе и една захар. После си долях водица и си пийнах един титаничен гълток. Почти ми изхвръкнаха очите, напиках се и повърнах едно временно. Понеже както се разбра по-горе, съм принудително много спестовен на тръгване от София си взех едно бурканче „нес-кафе“ на промоция за 1,20 лева. На вид, форма и цвят си приличше баш на нес-кафе, само дето беше едно такова много ситно и не на гранулки, ами сякаш на прах. Ама викам си – то е от тия дето правят много пяна сигурно. Е не беше от тях. Беше си чисто какао. Другия път ще чета малките табелки, а не само големите на които пише ПРОМОЦИЯ.

Както и да е, напомпах си лодката, после я донадух през някакъв специален мундщук за донадуване с уста – почти залепнах за него от какаото – и се бухнах в реката. Само по лодка, панталони /за каяк/ и полар за студ. Без каска, без жилетка без нищо. Викам си – ще се повозя половин час да видя как се кара аджеба това чудо. Като разбрах как се кара горе-долу, колко е маневрено и каква плаваемост има, вкарах в действие точка две от плана – кога и как се обръща. Все пак на реалното преминаване, смятам няма да изпитвам непреодолима нужда да се обърна и „лебеда“ да отплава надолу по течението барабар с целия ми багаж. Положих неимоверни усилия да се обърна по нормалния начин, без особен успех. За мой късмет видях малко по-надолу подходящо „буре“ пред един камък, и съответно се насочих точно натам. Ей там се обърнах, ама истински не нарочно. Издрапах някак до брега, взех си рафта и походих едни 40 минути обратно до лагера, които се превърнаха в час сушене на дрехи и прочее, а след това в бронхит.

Малко по-късно си събрах и хората и по живо по здраво се прибрахме в цивилизацията.

Alpacka Raft - Classic Series:

• плува в две педи вода
• тежи 2,5 килограма
• объща се внезапно
• скъпичък е
• удобен е
• маневрен е
• къс ми е, но не много /рафта/
• кефа да го „търкаляш“ е неописуем

Сега си лекувам бронхита и търся втори рафт, втора ръка за едно второ камикадзе което иска да дойде с мен. Понякога се съмнявам във здравия разум на приятелите ми. Извинявам се на всички пред които поддържах версията че съм се обърнал случайно и за да не изглеждам съвсем смахнат в очите на хората - които не ме познават лично – искам да спомена че въпросния трип е проучване на възможността за комерсиална версия за packrafting по трасето.