Пакрафт Искър 14-15 Март 2015

След познатото "стягане на шапката" някъде около средата на седмицата, в събота /14 Март/, Кайла, рафта, греблата, платнището и аз бяхме натоварени на колата и транспортирани до Нови Искър. От там - след задължителното помпане и преобличане - се бухнахме във водата и се понесохме надолу следвайки течението. Както обикновено, времето беше възхитително ужасно и валеше нещо средно между дъжд и лапавица. Кайла се държеше много достойно първите два-три часа и кротко си седеше на кълбо на дъното на пакрафта. Разбира се фактор беше и това, че след като предишната зима пропадна в едно заледено езеро, има страх от дълбока вода. Всичко вървеше гладко и бързо смея да кажа, до момента в който навлязохме в бързеите около Луково. Съответно първо бях опикан, след което се стовари и "торта" на дъното на лодката. С изключение на тези минорни проблеми положението беше под контрол до първото излизане по мое настояване. Почти през цялото време ме човъркаше мисълта, че е възможно да се изсипем с багажа и "добитъка" в реката и въобще нямах идея, кое и как ще спасявам, което съответно ми нанасяше тежки психически травми и в края на крайщата това до голяма степен ме умори.

Packrafting – ко е туй и боли ли

След като ми се разпаднаха плановете за пътуване в Швеция – по независещи от мен причини – трите свободни седмици, веднага бяха уплътнени в поредното, да го наречем малко по-разумно начинание. А именно – трекинг и гребане по Струма, от извора до вливането и в Струмския залив в Гърция. Това което ме „подпали“ е, че се минава през осем пролома и три големи язовира. За справка тук. Достатъчно е дълга, че да ме умори физически и да ме разтовари психически. Денивелацията от извора край Черни връх, до Струмския залив е мащабна. Никой не я е преминавал цялата. Ще тръгна от зима и ще финиширам на лято и не на последно място ще погреба с packraft, който плава и в две педи вода, тъй че ще измина една сериозна част от пътя носейки се със своята ладия лека – образно казано.