Пакрафт Искър 14-15 Март 2015

След познатото "стягане на шапката" някъде около средата на седмицата, в събота /14 Март/, Кайла, рафта, греблата, платнището и аз бяхме натоварени на колата и транспортирани до Нови Искър. От там - след задължителното помпане и преобличане - се бухнахме във водата и се понесохме надолу следвайки течението. Както обикновено, времето беше възхитително ужасно и валеше нещо средно между дъжд и лапавица. Кайла се държеше много достойно първите два-три часа и кротко си седеше на кълбо на дъното на пакрафта. Разбира се фактор беше и това, че след като предишната зима пропадна в едно заледено езеро, има страх от дълбока вода. Всичко вървеше гладко и бързо смея да кажа, до момента в който навлязохме в бързеите около Луково. Съответно първо бях опикан, след което се стовари и "торта" на дъното на лодката. С изключение на тези минорни проблеми положението беше под контрол до първото излизане по мое настояване. Почти през цялото време ме човъркаше мисълта, че е възможно да се изсипем с багажа и "добитъка" в реката и въобще нямах идея, кое и как ще спасявам, което съответно ми нанасяше тежки психически травми и в края на крайщата това до голяма степен ме умори.
Между Реброво и Томпсън, на един голям разлив със завой, успешно успях да заходя към брега и с каишка с куче в едната ръка и гребло в другата, гордо се изправих в рафта след което, Кайла скочи като кенгуро на състезание по дълъг скок, повлече ме и ме събори във водата. Първото къпане и първото прекъсване по "технически причини". След хигиенизацията на дъното на плавателния съд и почти успешното подсушаване на дрехите ми, си разделихме един сандвич и се натоварихме обратно. Някъде по това време установих, че клапата дясно на борд леко съска и от тази страна лодката е малко по-спихната от нормалното, обаче бяхме в дълъг, почти прав, спокоен участък от реката и като капитан взех решение да не спираме отново за оценка на ситуацията. Първото подходящо място за ремонтна операция, беше на разлива преди ВЕЦ-а на Редина и се яви под формата на нещо като естествено "пристанище" от ляво. Малко изневиделица изскочи, след един почти 360-градусов завой  и трябваше доста експедитивно на пресека реката и да се възползвам от отдалата се възможност за акостиране. Над нас в непосредствена близост, се намираше някакъв мост, който очевидно се ползваше като трамплин за изхвърляне на отпадъци, в и около коритото на реката с бегли прилики на морга за домашни любимци. В тази околна среда, престоя ни се съкрати до минимум, колкото да развия цялата клапа, да и изпъна гумичката и да я оплюя подобаващо, така че да съм сигурен че ще е достатъчно хлъзгава за да не се насуче като я завивам пак - което всъщност беше "спихващото" ни обстоятелство. Кайла се опита да прояви мършоядните си качества, но решително беше възпряна от близкото дърво и максималната дължина на повода, както и от якостните му качества. Следващите часове бяха близки до идилчна разходка с лодка по езерото Ариана, докато не се появи малкото прецизно поставено в центъра на реката островче - остров Своге. И понеже така и така се движехме от ляво на реката, решихме
да минем от ляво на острова. Само дето левия "проток" беше по-тесния и се беше задръстил с разни останки от битка на Енти. Докато навигирах насам-натам и около въпросната "тапа", Кайла реши че момента е особено подходящ да изяга от речното пътешествие в което е въвлечена по неволя и скочи на един напречно ситуиран ствол, докато аз и лодката минавахме под него. Резултата - лодката и каишката завързана за "портиращото" и ухо, минаха отдолу - Кайла и другия край на каишката, отгоре. След достигането на максималната дължина и опън на швартоващото устройство /каишката in question/, кучето загуби и без това нестабилното си равновесно положение върху дървото, лодката се завъртя около оста си, застана с лице срещу течението, повлече животинката, която се сгромоляса горе-долу на главата ми. Ей в тоя момент вече исках Кайла на фурна за Нова Година или някой друг празник свързан с разюздана консумация на месо. Исках греблото да е копие. Исках да си бяхме взели тюлен или сокол за домашен любимец. Единия плава, а другия лети вместо да ти пикае и ака в лодката. Да ти пречи на снимките и да ти пада на главата. Някъде малко след това се озовах в позицията на атракция на пътническия влак който ми свирна внезапно зад гърба и линията му минава досами реката. Замалко щях да получа инфаркт. Едно е да чуваш влака, друго е неочаквано да ти свирне за поздрав и докато се чудиш какво става, някакви хорица да махат от прозорците и да ти се чудят на акъла или липсата на такъв. На Церово за пореден път се наложи да влача лодката около ВЕЦ-а и честно казано вече започна да ми писва и въобще не очаквах че има толкова много съоражения по реката. Да не говорим че преди Своге имаше едно много гадно, широко, каменисто и плитко място, което мислех че ще преплавам но задника ми задра и се наложи да джапаме насам натам из водата. После следваше още един остров който за разнообразие превзехме отдясно. Поне отдалеч се виждаше, че там е широко, "бездървесно" и няма "задръстване". После реката започна да се суче като пистата Монца, подминахме Лакатник, заобиколохме ВЕЦ-а на Оплетня и излязохме на гара Левище да кажем здрасти на приятели от комплекса "Дядо Йоцо гледа", под село Очин дол. Казахме здрасти на Нинка, другите ги нямаше. Намазах една шкембе чорба, Кайла кокъли от пържолаци. Пих и м-м-м-м няколко да кажем бири и понеже ятаците ми не си бяха в селото, се спуснах обратно към реката за да си намерим място за бивакуване за през ноща.

Направих няколко клипчета, "разпънах" се, хапнах и отнесох плувката. Сутринта обаче нямаше и помен от гадното време предния ден. Показа се слънчице, чак не ми се влзаше пак да гъбясвам в реката. После още завои, наноси, но не и ВЕЦ-ове и най-накрая на Лютиброд ми изтече времето и леко смръдливи и много изморени и мокри се качихме на пътническия влак за Столицата. Като цяло, за сефте изминах такова растояние с пакрафта. Разбрах че ми се плаче за карбоновото гребло, като го прасна в някой камък. Установих със сигурност че следващата фаза на гъбясване не е растеж на хриле и кучето не е най-добрия приятел на пакрафтъра, освен ако не търчи по брега успоредно на посоката на движение. Също така че е по-разумно багажа да е на носа, а не под гъза - макар че е по-безопасно за гъза - и че при всички положения е хубаво да тежиш повече от багажа плюс кучето. Е това беше прелюдията към "Проект Струма". Имаше доста страшни моменти и за сам човек мисля че риска отива към горната допустима граница. На следващия ден /понеделник/ разбрах че уикенда се чудели дали да изпускат вода от язовир Искър.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ.........