За първи път прочетох тази книга на около шестнадесет години. След това на двадесет, тридесет и вчера я завърших за четвърти път. Винаги след нея ми остава едно такова странно чувство,за слънце,вино и прах. Мога да кажа, че това е една от любимите ми книги. Странното е, че след всеки прочит, въпреки дистанцията във времето я разбирам по различен начин. И не я разбирам по различен начин едновременно с разбирането. Може би я ползвам за нещо подобно на душевен термометър. Винаги полагам един безмислен интелектуален напън да реша кой е лошия и кой добрия, кои са ми симпатични и кои не.
