Слънце изгрява. Фиеста - Ърнест Милър Хемингуей

За първи път прочетох тази книга на около шестнадесет години. След това на двадесет, тридесет и вчера я завърших за четвърти път. Винаги след нея ми остава едно такова странно чувство,за слънце,вино и прах. Мога да кажа, че това е една от любимите ми книги. Странното е, че след всеки прочит, въпреки дистанцията във времето я разбирам по различен начин. И не я разбирам по различен начин едновременно с разбирането. Може би я ползвам за нещо подобно на душевен термометър. Винаги полагам един безмислен интелектуален напън да реша кой е лошия и кой добрия, кои са ми симпатични и кои не.

Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи