Преди има няма месец, ми попадна поредната "обществено-полезна-невероятно-върховна" доброволческа инициатива. А именно 11 дневен проект по програма на международна организация за обмен и набиране на доброволци. Мястото беше Национален парк Врачански балкан, и без да се замисля пуснах необходимите редове до Щаб квартирата на въпросната организация. След няколко дни вече бях забравил тотално и се вихрех на други фронтове, когато изненадващо получих мейл със уточнения и прочее. Отделих десет минути за претегляне на ЗА-тата и ПРОТИВ-тата и реших че първите преобладават. Та ден преди заминаването, вече се бях сдобил с прехвален модел обувки на Колумбия, с цел да ги размажа от абюз докато копая, ровя, рина и скачам в разни локви,реки,рекички и блата по време на работа. Хем работа да свърша, хем да видя дали ще идват с мене в Швеция. В петък 17-ти, се появих на гарата в уреченото време, минах транзит покрай интернационалната група оборудвана с раници, куфари, чанти и чантички и си взех едно кафе. Монтирах се на място с гледка, запалих цигара и взех да преценявам колко не ми се иска всъщност да ме харесат тия хора.
