Седем нюанса Пирин

След около два месеца късане на нерви с разни злободневно-работни и междуличностни конфликти, отново ме стегна шапката и в един четвъртък късно следобяд, запалих колата и заминах към Бъндеришка поляна. На тръгване изслушах с "невероятен" интерес личната легенда на един момък, току що завърнал се от района - облечен като инуит по средата на зимата - за навявания по 2 метра, минус 16 градуса дневни темеператури и прочее страхотии в района на Вихрен. Таман се беше върнал и по инуитски екип се беше заврял на кръчма под Моста на влюбените. Вероятно всички невръстни сателитни поклоннички, са били потресени от героизма и себеотрицанието му във въпросната кръчма.

Chasing ice, домашните и други хора

Онзи ден реших да посетя единствения филм който ме заинтригува в програмата на Горичка филм фест 2014. Не че съм претенциозен, но предпочитам в трите пъти годишно, когато ходя на кино да гледам нещо което наистина мога да осмисля, разбера и ми е интересно.
Откъм кинематография филма е наистина впечатляващ. Джеймс Балог е пълен изрод, голям фотограф /според моите разбирания/ и отдаден човек. Отдаден на идеите си. А след малко проучване се оказва че той е реализирал редица фотографски проекти и ентусиазмът при реализирането им далеч не отстъпва на ентусиазма който показва и във Chasing Ice. За първи път успях да видя мащаба на ледените отломки в прибоя които съм виждал на снимки. Оказва се, че онова което съм смятал за малки парчета син лед, са всъщност ледени блокове с размера на тенис маси и автомобили.