Нощен бивак на вр. Ушите 09-10 Август 2014

Идеята ми се въртеше из главата от доста време, пък и исках да си поиграя със нощни снимки. Та в събота след като ремонтирах клетките на добитъка - за да не може хъски-крокодила който си отглеждаме да убива зайците за забавление - към четири след обяд си метнах раницата на гърба и хукнах към спирката на рейса. Разбира се и Мърфи беше с мене. Една спирка след като се качих на рейса, му изтекоха водите. Наложи се на скорост да се кача на друг рейс и после на такси за да не изпусна последния възможен автобус за Алеко.

Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи

Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014-част втора

Ден четвърти

Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около
килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014

Уводни думи от аФтора

Т'ва пътуване ми изглеждаше някаква илюзия, след като се прибрахме по живо по здраво /да се чете почти живи и почти здрави/ от Лефкада. Само дето още на следващия ден ме стегна шапката и къде, къде - до Декатлона да си купя камилски гъз, невероятно синьо шалче и подарък. Излизаме от Декатлона и навънка печеееее, 'се едно още сме в Гърция. Гледам си часовника, два на обяд. Викам брех по т'ва време по традиция сме у морето и от багажното се вади бира. Ама нит' море нит' бира наоколо. Та се сетих че Панчарево е тука зад ъгъла и газ натам с Мелена. Пък там вода,Плами,Ники и биричка. И едни квадратни девойки дето гребат насам натам. Та поседяхме полафихме, пихме по м-м-м-м бири, отгоре им метнахме и някакъв сафрид, защото помагал за усвояването на бирените минерали и витамини и хванахме към къщи да събираме багажа.

Лефкада 02-07 юли 2014

Този трип изскочи от нищото и заминаването беше решено за около 43 секунди. След още 49 секунди взех да се чудя, какво ще се случи ако попадна на банда застаряващи двойки с мислене от типа "платил съм си за еди-к'во си и няма да си мръдна пръста за нищо извън това за което съм платил"..........така че обилно се запасих с играчки за лична употреба. Фридайвърски плавници от висок клас /да мога да избягам бързо/, неопренови чорапки за тях /да не ми мръзнат крачетата/, хавайско копие /за да мога да се изхраня на самотен остров/, прилежащата широкоъгълна харпунджийска маска и шнорхел. Да не забравяме еспадрилите и магнезия ако се наложи да напусна къмпинга в посока нагоре, а не напред или надолу. Скимборда го забравих в края на крайщата.
Та изтърсихме се в 5:30 на стадиона, бързо бяхме разпределени по МПС-тата и аз се оказах със първите хора които бегло ще опиша в следващите редове.