Разни важни неща за зимни преходи - част 1-ва

Кой пише статия за зимни преходи на +38 градуса? Ми аз, как кой.Покрай планирането на януарското самостоятелно-безхижно-храновлачно преминаване на Ком-Емине и феврурското посещение на Сарек реших да спретна това "нещо" което хич не бива да се разглежда като мнение на последна инстанция,ръководство или инструкция. Споделям неща които съм натрупал като опит, тъй като винаги зимата ми е била любим сезон за дълги преходи и бивакуване. Когато излизате на дълги зимни преходи е лична отговорност да знаете,имате и да сте натрупали достатъчно знания,опит и екипировка за да сте в относителна безопасност.
През годините, по време на зимните ми щуротии съм страдал тежко и от студа и от умора и от глад и от какво ли още не и това ми дава опора на която сега мога да стъпя и да не изживявам отново всички тези неща. Докато не ми се случи нещо ново. Нова ситуация, нов непознат терен или нещо друго.

Нощен бивак на вр. Ушите 09-10 Август 2014

Идеята ми се въртеше из главата от доста време, пък и исках да си поиграя със нощни снимки. Та в събота след като ремонтирах клетките на добитъка - за да не може хъски-крокодила който си отглеждаме да убива зайците за забавление - към четири след обяд си метнах раницата на гърба и хукнах към спирката на рейса. Разбира се и Мърфи беше с мене. Една спирка след като се качих на рейса, му изтекоха водите. Наложи се на скорост да се кача на друг рейс и после на такси за да не изпусна последния възможен автобус за Алеко.

Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи

Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014-част втора

Ден четвърти

Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около
килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014

Уводни думи от аФтора

Т'ва пътуване ми изглеждаше някаква илюзия, след като се прибрахме по живо по здраво /да се чете почти живи и почти здрави/ от Лефкада. Само дето още на следващия ден ме стегна шапката и къде, къде - до Декатлона да си купя камилски гъз, невероятно синьо шалче и подарък. Излизаме от Декатлона и навънка печеееее, 'се едно още сме в Гърция. Гледам си часовника, два на обяд. Викам брех по т'ва време по традиция сме у морето и от багажното се вади бира. Ама нит' море нит' бира наоколо. Та се сетих че Панчарево е тука зад ъгъла и газ натам с Мелена. Пък там вода,Плами,Ники и биричка. И едни квадратни девойки дето гребат насам натам. Та поседяхме полафихме, пихме по м-м-м-м бири, отгоре им метнахме и някакъв сафрид, защото помагал за усвояването на бирените минерали и витамини и хванахме към къщи да събираме багажа.

Лефкада 02-07 юли 2014

Този трип изскочи от нищото и заминаването беше решено за около 43 секунди. След още 49 секунди взех да се чудя, какво ще се случи ако попадна на банда застаряващи двойки с мислене от типа "платил съм си за еди-к'во си и няма да си мръдна пръста за нищо извън това за което съм платил"..........така че обилно се запасих с играчки за лична употреба. Фридайвърски плавници от висок клас /да мога да избягам бързо/, неопренови чорапки за тях /да не ми мръзнат крачетата/, хавайско копие /за да мога да се изхраня на самотен остров/, прилежащата широкоъгълна харпунджийска маска и шнорхел. Да не забравяме еспадрилите и магнезия ако се наложи да напусна къмпинга в посока нагоре, а не напред или надолу. Скимборда го забравих в края на крайщата.
Та изтърсихме се в 5:30 на стадиона, бързо бяхме разпределени по МПС-тата и аз се оказах със първите хора които бегло ще опиша в следващите редове.