Tony Alva | Pass The Bucket | VANS

Training day

Всъщност два дни за игра във водата. За мен, дъщеря ми и един курсист. Ветровито с вълни и понякога слънце за награда.

Скопелос - три и четири звезди BCU каяк курс 10 – 13 Октомври.

От известно време бях започнал да се чувствам, доста удобно в зоната си на комфорт и съответно у мен се прокрадваше подозрението че "очичкавявам". Да не говорим че сезона беше скучен, не съм се пребивал нито веднъж май, участвах само в две бури - една на вода и една висейки на скалите над язовир Пчелина. Въобще изключая тежката физическа работа и икономическите проблеми покрай ремонта на Вила Вилекула, всичко беше пълен дюшеш. И така дойде деня Х, в който се зарових в интернет в търсене на нещо с което да запомня следващата година. Нали такова, шантаво, опасно, студено, далечно от ония работи без които ставаш чуплив. След правилна комбинация от гореспоменатите ключови думи, Гугъл ми "плюна" резултат, за каяк експедиция в Норвегия. До тук добре, само дето се оказа, че за да бъда допуснат като участник, трябва да предоставя сертификат за ниво на умение в каяка МИНИМУМ 3 Star BCU. Това, добре. Следващия логичен въпрос беше, къде и кой аджеба може да ме сертифицира. Оказа се че най-близката локация за провеждане на курс за 3 Star BCU Award  е Гърция, по-точно Скопелос, още по-точно Глоса, и най-точно тук. Принципно след кратко предварително проучване и бясна размяна на и-мейли, се оказа че съм изпуснал курса, ама понеже съм много на зор мога да се включа с курса за 4 Star BCU sea kayak leader и Coastal-Navigation-and-Tidal-Planning като гарнитура към него.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015 - част 2

Стъргане, блъскане, прахоляк и есенно слънце...... "Строим завод, малък завод - тип сандвич", както бе казал поета. Само че не, правим офис, нов офис тип личен. И докато си бъркам в носа и вадя от там, случайно попаднали парчета, гипсокартон, гипс, цимент и какви ли още не хвърковати отпадъци от строителни материали, някак си се сещам, че имам истории за разказване. Започват да избледняват и да си губят цвета. За това, сега завършека на Струмската одисея.
След като събрах кураж и изядох една манастирска топеница на Земенския манастир - който е превърнат от манастир в кръчмарско-туристическа локация - се върнах обратно до ЖП-речната гара и установих, че чичковците чинно продължават да разтягат лъкърдии край лодката и я охраняват безвъзмездно.

Пакрафт Струма 21-29 Март 2015

И така, след кратка почивка от няколко дни - колебание между безумни, невъзможни и полу-осъществими идеи - на 21 Март по случай равноденствието си стегнах багажа и тръгнах от Бояна към Черни връх от където трябваше да започне същинското пътешествие. От извора на река Струма до вливането и в Струмския залив. Над Бояна всичко беше горе долу добре, кално но слънчево и приятно за ходене. На около 1-2 километра от Боянския водопад реших че ми е време за кафе и обуване на снегоходки, понеже вече имаше доста сняг и беше меко и се затъваше. Седнах на едно открито място, извадих си примуса и напълних канчето със сняг. След 2-3 минутки кафето беше готово и докато го взимах от котлона успях да го бутна леко но достатъчно, за да хвръкне от ръба на който стоях и да се сгромоляса 10-15 метра по-надолу, да си фрасне главата в един камък и да започне да бълва пламъци неконтролируемо. За около 5 секунди проиграх варианта в който аз се приближавам, всичко избухва и аз търча напред-назад като човешки огнен метеор или стоя и чакам и газта се свършва, при което оставам с една бутилка газ за следващите 400 километра. Е втория вариант не беше толкова величествен и затова се смъкнах с бясна скорост по скалите и угасих микро-огнехвъргачката.

Пакрафт Искър 14-15 Март 2015

След познатото "стягане на шапката" някъде около средата на седмицата, в събота /14 Март/, Кайла, рафта, греблата, платнището и аз бяхме натоварени на колата и транспортирани до Нови Искър. От там - след задължителното помпане и преобличане - се бухнахме във водата и се понесохме надолу следвайки течението. Както обикновено, времето беше възхитително ужасно и валеше нещо средно между дъжд и лапавица. Кайла се държеше много достойно първите два-три часа и кротко си седеше на кълбо на дъното на пакрафта. Разбира се фактор беше и това, че след като предишната зима пропадна в едно заледено езеро, има страх от дълбока вода. Всичко вървеше гладко и бързо смея да кажа, до момента в който навлязохме в бързеите около Луково. Съответно първо бях опикан, след което се стовари и "торта" на дъното на лодката. С изключение на тези минорни проблеми положението беше под контрол до първото излизане по мое настояване. Почти през цялото време ме човъркаше мисълта, че е възможно да се изсипем с багажа и "добитъка" в реката и въобще нямах идея, кое и как ще спасявам, което съответно ми нанасяше тежки психически травми и в края на крайщата това до голяма степен ме умори.

Packrafting – ко е туй и боли ли

След като ми се разпаднаха плановете за пътуване в Швеция – по независещи от мен причини – трите свободни седмици, веднага бяха уплътнени в поредното, да го наречем малко по-разумно начинание. А именно – трекинг и гребане по Струма, от извора до вливането и в Струмския залив в Гърция. Това което ме „подпали“ е, че се минава през осем пролома и три големи язовира. За справка тук. Достатъчно е дълга, че да ме умори физически и да ме разтовари психически. Денивелацията от извора край Черни връх, до Струмския залив е мащабна. Никой не я е преминавал цялата. Ще тръгна от зима и ще финиширам на лято и не на последно място ще погреба с packraft, който плава и в две педи вода, тъй че ще измина една сериозна част от пътя носейки се със своята ладия лека – образно казано.

Седем нюанса Пирин

След около два месеца късане на нерви с разни злободневно-работни и междуличностни конфликти, отново ме стегна шапката и в един четвъртък късно следобяд, запалих колата и заминах към Бъндеришка поляна. На тръгване изслушах с "невероятен" интерес личната легенда на един момък, току що завърнал се от района - облечен като инуит по средата на зимата - за навявания по 2 метра, минус 16 градуса дневни темеператури и прочее страхотии в района на Вихрен. Таман се беше върнал и по инуитски екип се беше заврял на кръчма под Моста на влюбените. Вероятно всички невръстни сателитни поклоннички, са били потресени от героизма и себеотрицанието му във въпросната кръчма.

01-02 Ноември за катеренето, конете и пътя

След един по-продължителен период на прекъснати пътешествия със дъщеря ми, стария боен екип отново се сформира и след бърза смяна на предложения и идеи Деня на Будителите беше отбелязан с катерене и закупуване на важни части екипировка за общите ни зимни пътешествия.
Потеглих от Бояна, събрах Нията, сестра ми и племеничката ми Ивона и се насочихме посока кв. Лозенец да вземем и още един член на екипа а именно Диляна. С две деца в колата, великите софийски задръствания в Събота и хубаво време, Деня на  Будителите определено беше доста събуждащ. От Лозенец се забихме в колосалното задръстване по булевард Черни връх, където малки, големи и още по-големи автомобили и автомобилисти, се мъчеха да си покажат кой е по-по-най хитър и да се засичат във всевъзможни конфигурации в насрещното.

Chasing ice, домашните и други хора

Онзи ден реших да посетя единствения филм който ме заинтригува в програмата на Горичка филм фест 2014. Не че съм претенциозен, но предпочитам в трите пъти годишно, когато ходя на кино да гледам нещо което наистина мога да осмисля, разбера и ми е интересно.
Откъм кинематография филма е наистина впечатляващ. Джеймс Балог е пълен изрод, голям фотограф /според моите разбирания/ и отдаден човек. Отдаден на идеите си. А след малко проучване се оказва че той е реализирал редица фотографски проекти и ентусиазмът при реализирането им далеч не отстъпва на ентусиазма който показва и във Chasing Ice. За първи път успях да видя мащаба на ледените отломки в прибоя които съм виждал на снимки. Оказва се, че онова което съм смятал за малки парчета син лед, са всъщност ледени блокове с размера на тенис маси и автомобили.

Доброволчестването и други тайни Фатки 17-28 Септември 2014 - Част 2

След появяването на Пръдливото Чудовище, прекарах следващите двайсет минути да се чудя дали миризмата ще пробие през стената или не. Докато съм се чудел съм заспал. Сутринта започна в 7:00 със ходене по баира и снимки на изгрева и гонене на призраците на ракиено-бирения махмурлук. В 9:00 на центъра, в пикапа и на обекта. Индивидуалната задача за този ден беше прокарване на пътека от едната пътека до площадката за пейката. Понеже явно уменията ми за предводителство са били оценени по-преди, ми отпуснаха екип от трима души. Магнус от Кауфланд, французина Тесла /казва се Никола, ама Тесла ми беше за подсещане/ и Данчо. Магнус веднага измисли план по немски тертип, а Тесла с готовност му услужи с канап, който надлежно беше опънат между дърветата и вместо виеща се горска пътечка, почнахме да прокарваме нещо като Route 66. Аз оператор на кирка, Магнус оператор на лопата, Тесла оператор на мотика, Данчо оператор на малка кирка за пудрене на крайните резултати. Аз дръпнах напред и направих просеката, след което ги оставих да заравняват и отидох за бира. Заедно с Нея се присъединих към колонабивачната група, където като първи падауан на Илийката под негово ръководство почнах да зачуквам дъските по коловете с цел изграждане на препятствие за злосторници.

Доброволчестването и други тайни Фатки 17-28 Септември 2014

Преди има няма месец, ми попадна поредната "обществено-полезна-невероятно-върховна" доброволческа инициатива. А именно 11 дневен проект по програма на международна организация за обмен и набиране на доброволци. Мястото беше Национален парк Врачански балкан, и без да се замисля пуснах необходимите редове до Щаб квартирата на въпросната организация. След няколко дни вече бях забравил тотално и се вихрех на други фронтове, когато изненадващо получих мейл със уточнения и прочее. Отделих десет минути за претегляне на ЗА-тата и ПРОТИВ-тата и реших че първите преобладават. Та ден преди заминаването, вече се бях сдобил с прехвален модел обувки на Колумбия, с цел да ги размажа от абюз докато копая, ровя, рина и скачам в разни локви,реки,рекички и блата по време на работа. Хем работа да свърша, хем да видя дали ще идват с мене в Швеция. В петък 17-ти, се появих на гарата в уреченото време, минах транзит покрай интернационалната група оборудвана с раници, куфари, чанти и чантички и си взех едно кафе. Монтирах се на място с гледка, запалих цигара и взех да преценявам колко не ми се иска всъщност да ме харесат тия хора.

Правец-Своде 16-17 Август 2014

Първоначалния план беше да се ходи на Родопи. По-точно да се гребе на Доспат, да се разпъват типита и да се походи насам натам. По ред субективни и обективни причини се отказахме от начинанието и решихме да търсим нещо което "загубих" преди двадесет години. Променихме часа на отпътуване за Правец от 6:30 на 7:00, защото по-късния рейс беше за Силистра и нямаше да е такъв мармалад като в по-ранния който пътуваше за някъде към морето. Потеглихме по график и в 8:30 слязохме на разклона за Правец. От там поехме по пътя за Етрополе и завихме по първия разклон след Правешки ханове, по посока Правешка лъкавица. Минахме под моста на магистралата, поспряхме да погледаме реката и да пасем къпини и дренки и около 10:30 пристигнахме в Правешка лъкавица, където преди четиринадесет, петнадесет години пазех спомен за една мъничка кръчма, един подполковник, една Стефания  /ценителка на домашната ракия/ и един приют за остарели граничарски кучета

Слънце изгрява. Фиеста - Ърнест Милър Хемингуей

За първи път прочетох тази книга на около шестнадесет години. След това на двадесет, тридесет и вчера я завърших за четвърти път. Винаги след нея ми остава едно такова странно чувство,за слънце,вино и прах. Мога да кажа, че това е една от любимите ми книги. Странното е, че след всеки прочит, въпреки дистанцията във времето я разбирам по различен начин. И не я разбирам по различен начин едновременно с разбирането. Може би я ползвам за нещо подобно на душевен термометър. Винаги полагам един безмислен интелектуален напън да реша кой е лошия и кой добрия, кои са ми симпатични и кои не.

Разни важни неща за зимни преходи - част 1-ва

Кой пише статия за зимни преходи на +38 градуса? Ми аз, как кой.Покрай планирането на януарското самостоятелно-безхижно-храновлачно преминаване на Ком-Емине и феврурското посещение на Сарек реших да спретна това "нещо" което хич не бива да се разглежда като мнение на последна инстанция,ръководство или инструкция. Споделям неща които съм натрупал като опит, тъй като винаги зимата ми е била любим сезон за дълги преходи и бивакуване. Когато излизате на дълги зимни преходи е лична отговорност да знаете,имате и да сте натрупали достатъчно знания,опит и екипировка за да сте в относителна безопасност.
През годините, по време на зимните ми щуротии съм страдал тежко и от студа и от умора и от глад и от какво ли още не и това ми дава опора на която сега мога да стъпя и да не изживявам отново всички тези неща. Докато не ми се случи нещо ново. Нова ситуация, нов непознат терен или нещо друго.

Нощен бивак на вр. Ушите 09-10 Август 2014

Идеята ми се въртеше из главата от доста време, пък и исках да си поиграя със нощни снимки. Та в събота след като ремонтирах клетките на добитъка - за да не може хъски-крокодила който си отглеждаме да убива зайците за забавление - към четири след обяд си метнах раницата на гърба и хукнах към спирката на рейса. Разбира се и Мърфи беше с мене. Една спирка след като се качих на рейса, му изтекоха водите. Наложи се на скорост да се кача на друг рейс и после на такси за да не изпусна последния възможен автобус за Алеко.

Джоан Харис и "Шоколад"

Търпението е добродетелта която ви трябва за да прочетете и усетите тази книга. Усамотението, прозореца и спокойствието също помагат. Книгата е изключително объркваща на моменти, но носи носталгия,безвремие и аромат на шоколад,ванилия приключение и размисли. Всеки един от нас, би могъл да се намери като персонаж в нея. В противоречията от които са изградени хората в нея. От жаждата за живот. От егоизма. От злото и любовта. И не на последно място от полъха на магия. Всекидневна такава. Древна и забравена, езическа.
Това е книга за свободата,любовта,страха и отричането. За това как трябва да намерим корена на страховете си за да ги преодолеем.Книга за южния вятър и промяната която носи

Е-4 нощно картиране 26-27 Юли 2014

Идеята за това "мероприятие" се роди, след като по-предишния уикенд вместо в село Клисура, финиширахме в село Сапарево. На най-забавната част то пътя, маркировка нямаше. И предвид, че това се предполага да е част от Европейски маршрут и разни хора от Чужденеция може да имат неблагоразумието да тръгнат по него - реших да мина и да го картирам.
Нощната част от заглавието се наложи поради физическата и телесната ми ангажираност с Legion Run-а на 26-ти, като се наложи да се преборя с егото си и да мина в не състезателните стартове. Стартирах със "старчетата" във 12 на обяд, пропуснах черпнята след това и в 4 следобяда вече организирах мойте верни последователи Радо и Снейк Уоман, която се оказа че превантивно е решила да се сгромоляса предната вечер някъде между Черни връх и Симеоново и няма да вземе дейно участие в ъ-ъ-ъ-ъ-ъ мероприятието.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014-част втора

Ден четвърти

Ставането беше мега тежко. Нощеска ни пра титаничен дъжд и платнищата бяха мокри отвън - от него - и отвътре, от много дишане. Аз като послушен член на работническата класа, станах по график за работа. В 7:00. Като походих на зиг-заг около лагера, снесох и горе долу се осаферясах къде съм и си дадох сметка че Радо и Мелена могат да си похъркват така поне още 3-4 часа, реших да приведа в изпълнение операция "Боров мед". Предния ден набрахме около
килограм зелени шишарки с тази цел. Запалих огъня, нарязах ги и ги метнах да къкрят в котлето. Междувременно Мелена се събуди, а малко след това и Радо. Животоспасително се метна и кафе на огъня и се добавиха и 600 диви ягоди в меда за цвят.

Витоша-Верила-Рила 08-12 юли 2014

Уводни думи от аФтора

Т'ва пътуване ми изглеждаше някаква илюзия, след като се прибрахме по живо по здраво /да се чете почти живи и почти здрави/ от Лефкада. Само дето още на следващия ден ме стегна шапката и къде, къде - до Декатлона да си купя камилски гъз, невероятно синьо шалче и подарък. Излизаме от Декатлона и навънка печеееее, 'се едно още сме в Гърция. Гледам си часовника, два на обяд. Викам брех по т'ва време по традиция сме у морето и от багажното се вади бира. Ама нит' море нит' бира наоколо. Та се сетих че Панчарево е тука зад ъгъла и газ натам с Мелена. Пък там вода,Плами,Ники и биричка. И едни квадратни девойки дето гребат насам натам. Та поседяхме полафихме, пихме по м-м-м-м бири, отгоре им метнахме и някакъв сафрид, защото помагал за усвояването на бирените минерали и витамини и хванахме към къщи да събираме багажа.